Захарта за 1 година в България поскъпна с 72 %. Това се случва само в България. Разговарях с производителите, по-точно преработвателите на захар, с браншовите организации и от доклада, който те направиха, се оказа, че България се е отказала от квотата си за производство на захар от захарно цвекло. Тоест ние преработваме нерафинирана захарна тръстика или захар в бяла захар. И от там идват проблемите, казав в интервю за предването "Под лупа" на ТВ "Европа" Едуард Стойчев, председател на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата.



-Какво се случва с цените на основните храни през август? И този месец дава ли отражение към септември, в който влязохме?

-Що се касае до основните хранителни продукти, август месец е доста стабилен. Има разделение между хранителни продукти, свързани с зърно и месо и зеленчуци. За зърното и животинските продукти има леко повишаване от 1 до 3 %, като има проблем само с яйцата – поскъпването им е с 13 %, но в пари е равно на 2 стотинки, което не е толкова фатално. Точно обратна е картинката при зеленчуците и плодовете. За разлика от юли, те показват много сериозна тенденция на поевтиняване, така че има един баланс и самият индекс, който комисията определя от 130 стоки – говорим за големия индекс, имаме с около 1 % индекс по-надолу. Общата потребителска кошница досега не е поскъпнала, дори леко е поевтиняла и това се случва всяка година през юли и август. През септември излизат новите реколти, има собствено производство плодове и зеленчуци, така че това е съвсем разумно явление.

- А при месото и хлебните продукти? Там има или стабилизиране или леко покачване. На какво се дължи тази тенденция?

-При месата наблюдавам графиките от няколко години насам, месата от 2008 – 2009 г. насам поевтиняваха. Проблемът за мен е, че когато имахме стабилна цена на продукт, преди около седмица излезе един високопоставен европейски чиновник, който започна да обяснява как се очаква супер дефицит на месо в цяла Европа, как производството намалявало, което толкова много ме учуди, защото три години подред месото поевтинява и изведнъж се появи някой, който реши, че месото едва ли не е дефицитна стока в ЕС. Вероятно благодарение на този слух има повишаване от 1 до 3 %.

- Слушах по една телевизия, че се наблюдава страхотен скок в цените през август от 50 до 70 %. Това ще удари страхотно инфлацията и това, което сега казвате...затова ви поканихме, за да уточним къде е истината...

-Тази истерия, която настана е въз основа на това, което публикува държавната комисия като изследване в края на юли, че в световен мащаб храните са поскъпнали. Това беше обявено от МВФ. Около 26 % е поскъпването на храните в това изследване. В България 15-те основни продукта, които включваха растителни, животински, млечни продукти, при нас имаше поскъпване около 25 %. Ние не можем да излезем извън световните тенденции, но истерията тук дойде от цената на захарта и олиото. Захарта за 1 година в България поскъпна с 72 %. Това се случва само в България. Разговарях с производителите, по-точно преработвателите на захар, с браншовите организации и от доклада, който те направиха, се оказа, че България се е отказала от квотата си за производство на захар от захарно цвекло. Тоест ние преработваме нерафинирана захарна тръстика или захар в бяла захар. И от там идват проблемите. Темата е доста сложна. Лошата ориентация на нашите преработватели, неадекватното им поведение при вземането на квоти и накрая получих обещанието, че в новия сезон – от октомври до октомври, очакват се едни 200 хил. тона захар, които са разпределени между закъсалите производители на захар в ЕС – за безмитна захар, така че получих твърдото обещание, че захарта няма да поскъпне до средата на октомври, а след това би трябвало да започне да поевтинява, ако нещо драстично не се случи на световните борси.



- Кои са тези, които са решили да се откажем от квотите си за производство на захар от захарно цвекло?

-2006 г. България се отказва от квотите си. И да кажем като едно оправдание, че освен България още три страни са се отказали. Съседна Сърбия и Хърватия, които имат сериозни производства на захарно цвекло, в момента имат 180 хил. тона за безмитен внос в ЕС. Тоест нашите съседи, които не са членове на ЕС, произвеждат 360 хил. тона и продават в самия съюз, а самите четири държави, членки на съюза, са се отказали доброволно. Сигурно има някаква икономическа логика, но аз не мога да я открия.

- Тези квоти, от които се отказваме 2006 г., можем ли отново и кога да ги възстановим?

- Предполагам, че можем, но това е един процес доста труден, а бих казал, че това не е панацеята. Нашите производители, ако нормално се включат при разпределението, защото процедурата е доста гъвкава, би била друга ситуацията.

- Каква е картината при брашното?

-От 1 лев и 2 стотинки, когато сериозно се намесих по въпроса, направих едни изказвания, че брашното би трябвало да поевтинява, веднага се забелязва реакция – брашното падна на 68 стотинки от производителя, а на едро е 92 стотинки, което всъщност е доста сериозна разлика. Нашият пазар обаче е свикнал и реагира мудно, когато става въпрос за сваляне на цени, а доста бързо, когато става въпрос за качване. Така че аз не очаквам цената на брашното да поскъпне.

- А цената на хляба ще се промени ли?

- Не би трябвало хлябът да поскъпне, а би трябвало да поевтинее.

- Каква е ситуацията с олиото на пазара?

- Олиото стои супер стабилно от половин година насам. Очакваната реколта от слънчоглед ще бъде много добра, в България също. Така че се надявам цената да не поскъпва. Имам едно много сериозно притеснение обаче, слушайки внимателно анализите на финансистите, включително и на министър Дянков, че ако Америка включи отново печатницата на пари за трети път и направи една сериозна световна инфлация, това ще повлече и печатането и на евра и това неминуемо ще доведе до повишаване на храните, защото сега се оказа, че за финансовите спекуланти храната е новата панацея.

- Гроздето, това пък е стоката, за която също предстои реколта. Вашите очаквания какви са за тази реколта?

- Реколтата тази година, както вървеше добра, всъщност се оказва, че не е толкова добра. Не бих бил оптимист за цената на гроздето тази година.

- Какво можем да направим в държавата ни със спекулантите и прекупвачите, които помпат изкуствено цената?

Много са малко инструментите, които държавата може да използва при положение, че говорим за пазарна икономика. Но все пак има някои инструменти. Направихме промени в закона за стоковите борси и тържищата – да се създадат по-благоприятни условия за по-пряк достъп на наши собствени производители до пазара, за да се избегне преизкупуването. Но никой не може да задължи нашия производител да излезе на пазара.

- Вие, откакто сте на този пост, какво бихте отчели като добра политика и промяна в по-добра светлина на комисията и с какво бихте се борили отсега нататък?

- Това, с което бих се борил, е организацията на едровия пазар. Приватизацията у нас била направена набързо и частникът сега, едноличен собственик, не се интересува от никаква инвестиция, а гледа печалбата, което е грешна политика. В Западна Европа тържищата са държавни, но се управляват от частен мениджмънт, което се оказа много успешна политика.

- Този модел приложим ли е у нас?

- Не е приложим, но ще се опитам да направя нещо в тази насока.