Първият човек в държавата, осмелил се да се изправи лице в лице с хищната ламя на черноморския туризъм, се оказа строителният министър Росен Плевнелиев. Но наместо да заеме героична поза и да вдигне огнен меч, той изрече кратко и просто: „Докато не знаем колко е легловата база на черноморските курорти, пречиствателни станции няма да строим.” И потвърждението за тази бройка няма да е на добрата воля на хотелиерите, а трябва да бъде доказана от три независими източника.

Вече 20 години нито една институция, нито един държавен орган, нито едно проучване, преброяване или опит за обобщение на наличната база за настаняване не може да каже колко са туристическите легла в България. Да не говорим, че се рекламираме като СПА дестинация, но не знаем колко хотели в цяла България се титулуват по този начин. Никак не е рядка практика хотели да получават една категоризация, но на входа си и по рекламните си материали да се представят с друга. Да са получили разрешение за една бройка легла, а после да експлоатират два пъти повече.

И затова всяка година у нас пристигат неизвестен брой туристи, които официалните органи и статистици бележат като ръст, а като дойде време да се плащат данъци, изведнъж същите тези, пристигнали по въздух и земя гости, се стапят главоломно.

За последната петилетка от публикуваните за туризма данни от всички институции, които се отчитат със статистика, нито едни не се пресякоха с еднакви числа в нито един сезон. Защото докато туристическият бранш смяташе едни 40% скок на вътрешния летен туризъм, НСИ даваше около 5 на сто. Докато от НСИ твърдяха, че към Гърция пътуват с 50% по-малко българи, то в същото време по плажовете на Беломорието и сервитьорите заговориха на български. Докато от икономическото министерство говореха за бум в интереса към културния туризъм, проучване на германска компания доказа, че хората масово са недоволни от подстъпите към обектите, от липсата на елементарни условия за прекарване в тях.

И в цялата тази информационно-инфраструктурна каша постоянно извира смрадливият проблем, наречен липса на пречиствателни станции, липса на канализация. Ако трябва да изберем регион на наглостта в България, това е Черноморието. Несъмнено симбиозата между общинска власт и алчността на инвеститорите доведе до невъобразимия строителен хаос, заради който се превърнахме в синоним на евтино място за евтина прослойка туристи.

През това лято армии проверяващи – данъчни, инспекция по труда, агенция по безопасност на храните, агенция за защита на потребителите – плъзнаха из всички заведения, хотели, плажове, паркинги, атракциони. И заваляха актове, констатации, хлопваха се кепенци, трошиха се незаконни от години постройки, освобождаваха се плажни ивици, излизаха на светло милиони укрити доходи. Туристическият бизнес обаче продължи да се сърди на държавата си, която видиш ли не е склонна само да им дава, а дори изисква някаква отговорност.

Истината е, че без изграждането на пречиствателни станции по морето, след две години и чартъри с грипноболни със запушени носове няма да искат да идват у нас.

Разбира се, ще се превърнем в опасно за здравето място. Росен Плевнелиев постави ясно и категорично дебелата червена линия на непоносимост към общинската и всеобща туристическа измекярщина: без честност към държавата няма да се правят инвестиции.

В съседните ни държави, които са наша пряка конкуренция, туристическият бранш драпа със зъби и нокти да докаже ниво и качество на обслужване независимо от икономически, терористични или други катаклизми. У нас принципите за действие две пълни десетилетия остават непроменени: „ден да мине, друг да дойде” и „който мине метър, може да мине и два”. Това че от година на година констатираме все по-нискокачествен продукт, се утвърждава от нови хотелиери, чийто основен трик е да се възползват от Черноморието или другите естествени водни басейни като от най-лесно достъпна клоака.

Само преди дни здравните органи предупредиха, че акваторията на Попския плаж край Царево е толкова замърсена с отпадни води, че е завъдила ешерихия коли. Новите хотели в околността (май незаконно построени) изливали в морето всичкото стомашно съдържимо на гостите си без никаква мисъл за самото море и за собственото си бъдеще, защото гостите са хора с обоняние и желание да останат здрави.

Сега е редно финансовият министър да спре всички средства за реклама на България – независимо дали за вътрешна дейност или за международни изложения, докато всеки курортен комплекс и туристически град не потвърди от поне три източника какъв е точният брой на леглата, отдавани за туризъм, докато не стане ясно точно колко туристи посещават хотелите и какъв е размерът на платения налог.

Инак ще се окаже, че туристическата индустрия е създала държава в държавата. Собствениците на хотели са в правото си да настояват за инфраструктура, за охрана, за реклама, за пречиствателни станции и за всякакви поощрения, но те от своя страна и сега продължават единствено и само да вземат пари от гостите си и да не поемат своята отговорност. Една от най-популярните СПА дестинации у нас продължава да е без пречиствателна станция за отпадни води. И нека собствениците на хотели в този град се кълнат, че излетите в земята мръсотии е се вливат в минералните извори

Щом в такъв курортен град две нощувки за двама души струват около 500 лв., за колкото много българи карат семейна почивка в петзвезден хотел в Турция за седмица, например с местна инициатива и с помощ от държавата ще се намерят средства и за изграждането на пречиствателна станция.

Лакомията за бърза печалба накара туристическия сектор да се лашка между възможни форми за бърз прогрес: от конгресен туризъм, който щеше да докара десетки хиляди посетители накуп, дето харчат пет пъти повече от обикновения турист; през исторически и културни посетители от Китай, които задължително щяха да минават през Черноморието (които харчат до десет пъти повече от обикновения турист), до потоци от козметични и медицински туристи, които харчат до забрава!

Не е нужно човек да е чел Лафонтен, за да види почти всичките му басни, оживели през евтините трикове на хотелиерите. И може би голямата надежда за спасение на тази индустрия е в твърдата ръка, с която властта да спре съсипията и обобщената лична отговорност на играчите в нея.

Лъжите са част от същината на бизнеса

Едва ли е новина, че вече две десетилетия в туристическия бранш някои крият реалните си приходи. Другата утвърдена практика е да се строи незаконно, да се пробутват на посетителите какви ли не храни, а след това да се сърдиш, че държавата не те подкрепяла.

В опита си да навакса с поне част от вечно неплатените дългове към страната, които в добри години достигаха 40 на сто от общия дължим налог, нов закон задължи собствениците на хотели да плащат определен от общината данък на база 30% средногодишна заетост на легловата си база. Малките хотелиери реагираха мигновено и заявиха половин леглова база, защото и без това цялата не можела да се напълни. Над 80% от семейните къщи и хотели се възползваха от тази възможност. Но понеже леглата и стаите са налични, а проверяващите органи не може да са едновременно на хиляди места по едно и също време, като се съберат повече туристи, каквото се прибави като безотчетен приход, все е добре дошло. И така налогът вече е свит наполовина с една обикновена декларацийка.

„Абе нека държавата ми напълни хотела, а аз и за 50% заетост ще й плащам данък!” - възкликна собственик на семеен хотел от популярен планински регион.

Уж виновната държава и „вечните жертви” в лицето на хотелиерите се превърнаха в нещо като традиционна битка, в която по правило отговорност за всички несполуки носеше държавата. Защото не давала онова, което на всеки хотелиер му е хрумнало, че институциите му дължат по право.

40 пъти разминаване в данните

Едва ли друга европейска държава може да си позволи разминаване в данните за туристическите легла 40 пъти! Защото такава е сметката в Созопол: според икономическото министерство леглата за гости са 2 хиляди, според общината – 80 хиляди. Според отчетеното пред данъчните нищо чудно да излязат 500, защото бедните туристи са пристигнали, но избрали да спят само на плажа.

За последните две години туроператори се надпреварваха да отчитат ръст от около 40 на сто от вътрешния пазар по родните курорти и осезателен отлив от пътуванията в чужбина. От големите ни летища – София, Бургас и Варна, отчитаха повече прилив на пристигнали чартъри и чужди туристи, а от земните ни граници постоянно бележеха увеличение на нашенците, които по земя заминават във ваканция из съседните държави. От Националния статистически институт упорито твърдят, че намалява броят на нашенците, които плащат за отдих, но отиват на гости при семейство и приятели. Национално проучване за нагласите на българите за почивка разкри, че нашенци масово наричат „селски туризъм” отиването на село, където копаят личното си стопанство и затварят буркани. От бранша обаче се хвалят с ръст!