Парите за операции и лечение на деца в чужбина, които се финансират от държавата, занапред няма да имат таван. Това ще гласуват министрите от кабинета на свое заседание днес, съобщиха от „Дондуков” 1. Преди два месеца беше прието ограничение на разходите. Занапред за трансплантации в чужбина ще се заплащат до 180 000 лева на малчуган в рамките на една година. Ако се окаже, че се налагат контролни прегледи или продължаване на лечението след изтичането на този период, пациентът ще има право да получи пари отново. Така се уеднаквява режимът за финансиране на трансплантациите с останалите видове на лечение в чужбина, което се осъществява след решение на центъра „Лечение на деца”, обясниха от Министерството на здравеопазването. По този начин се премахва ограничението финансирането от фонда за трансплантации в чужбина да е в рамките на трикратния размер на стойността им в България. След промяната децата, нуждаещи се от трансплантации, също ще могат да се възползват от пълния размер на финансирането за година, което дава фондът - 180 хиляди лева, разясниха от здравното ведомство.

С изискването заплащането за трансплантации в чужбина да е трикратният размер на стойността им в България при някои видове, като бъбречните, не беше възможно да се достигне до определения таван за финансиране от фонда, припомниха от Асоциацията на бъбречно трасплантираните. От Националната пациентска организация определиха идеята за увеличаване на сумата за лечение до 180 000 лева като задоволителна. Не може да се каже, че това е най-доброто, но е значително по-напредничаво, отколкото да се слага таван на парите, коментира за „Монитор” нейният председател д-р Станимир Хасърджиев. Нелепо е да се слага цена на живота - особено когато става дума за детски живот, категоричен беше д-р Хасърджиев. По думите му, независимо че сумата от 180 000 лева не е малка лечението на някои особено тежки случаи е значително по-скъпо. За тях Националната пациентска организация предлага да се създаде специална комисия към Фонда за лечение на деца, която при необходимост да ги разглежда и да гласува отпускането на допълнителни средства. Това ще бъде предложено с писмо на здравния министър д-р Стефан Константинов до дни.

Почина първият българин с присадено сърце

Първият българин с присадено сърце - 41-годишният Ростислав Попов, почина в понеделник. Попов беше опериран през 2003 г. от професор Александър Чирков. До последния си ден работеше в читалище „Напредък“ в родния си град Горна Оряховица.

Починал тъкмо когато се готвел за поредния работен ден в читалището. Понеже почувствал слабост и веднага паднал на земята, лекарите предполагат, че причината за смъртта е сърдечна недостатъчност. Радослав Попов ще бъде запомнен с активната си обществена позиция. Той настояваше пред парламента да се увеличат средствата за задължителните пътувания за профилактични прегледи до София след трансплантация.