Д-р Любомир Кулински е шеф на дирекция "Контрол на храните" в Българската агенция по безопасност на храните. От година той следи изкъсо продуктите по стандарт "Стара планина", както и киселото мляко, сиренето, кашкавала и хляба по БДС. Попитахме го имат ли бъдеще продуктите по стандарт, как ще се хранят децата в яслите и училищата и ще има ли нови правила за храната в хотелите.

- Д-р Кулински, намаля ли интересът към производството и потреблението на месни продукти по стандарт "Стара планина" година след въвеждането им?

- След 2007 г., когато България стана част от общия европейски пазар, редица технологии и нови храни дойдоха и у нас. Всички тези храни са безопасни, но, общо взето, тяхното качество, както и пазарната им цена, е различна. В отговор на желанието на потребителите през 2010 г. българската държава в лицето на Министерството на земеделието и храните и тогава Националната ветеринарномедицинска служба, а сега Българската агенция по безопасност на храните, предприеха първите стъпки за създаване на храни по български стандарт. Основната цел на стандартите, които създадохме, е гаранция, че месни, млечни продукти и хляб, които носят логото на утвърдения стандарт, като цяло ще бъдат произведени от абсолютно истински суровини, без влагане на различни примеси, без използване на оцветители и консерванти. Изобщо, те ще дават гаранция, че продуктите с логото на стандарта ще са доста висококачествени. В началото беше създаден стандартът за месни продукти "Стара планина", който касае 9 рецепти за общо 20 продукта. НВМС беше инициатор на тези стандарти, но те се случиха с активната помощ на бизнеса и научните среди. Със създаването на стандарта беше одобрена и процедура за одобряване на предприятията. Комисия от трима души дава разрешителното за производство, след като провери дали се спазват всички изисквания на рецептурата. През 2010 г. бяха одобрени 94 предприятия, които да произвеждат продукти по стандарт, и започна бумът на това производство, както и на потреблението. В началото потреблението също отбеляза бум, което е нормално. Сега 45 завода и няколко търговски вериги са потвърдили желанието си да произвеждат по стандарта, като са закупили правото да ползват логото от Асоциацията на месопреработвателите. Много се говореше в последно време за отлив от закупуването на продуктите "Стара планина", макар че продавачи твърдят, че има клиенти, които търсят само тези продукти и дори се сърдят, ако няма наличност от някои от тях. Що се касае до производството и потреблението на продуктите по стандарт, аз съм умерен оптимист. Това са сравнително по-скъпи продукти от по-некачествените. Смятам, че в едни по-добри финансови времена, сега, когато България започва да излиза от икономическата криза, а доходите на хората започват да се увеличават, потреблението на продуктите по стандарт също ще се увеличи. Това значи, че ще се увеличи и тяхното производство.



Ние непрекъснато правим проверки на фирмите. До ден днешен всяка една партида на продукт "Стара планина" се изготвя във физическото присъствие на инспектор от БАБХ. Той следи за суровините, изпълнението на рецептурата и цялото производство. По този начин гарантираме на българския производител, че това наистина са едни висококачествени продукти.



- Расте ли потреблението на млечни продукти по стандарт?

- Българският държавен стандарт за млечни продукти беше изготвен пръв. Наричаме го БДС, защото се доближава максимално до някогашните стандарти. В продуктите по стандарт се използва само натурално мляко, живи български закваски, мая и сол. Ограничили сме до минимум влагането на странични продукти, растителни мазнини, палмови масла и т.н. БДС за млечните продукти гарантира, че потребителят се храни с пълноценна българска храна. Осем са фирмите, които произвеждат по стандарта. Бройката е малка, но това са едни от най-големите производители в България със сериозен пазарен дял. Те също се проверяват редовно и няма открити отклонения фалшификации и влагане на растителни мазнини. Смятам, че тези продукти също извоюваха своята пазарна позиция въпреки по-високата си цена.



- Изготвихте и стандарти за хляба, колко предприятия са поискали правото да произвеждат истински самуни?

- Стандартът е за три вида брашно - Добруджа, типово и бяло, и за съответните видове хляб. Досега 33 предприятия са одобрени за производство на хляба по стандарт "България". От тях 11 са мелнични предприятия, а останалите са хлебопекарни.



- Хората се оплакват, че трудно намират хляб "България". Защо го няма по магазините?

- Проблемът е, че критериите, които сме разписали за брашното, са доста високи. Оказа се, че висококачественото брашно от миналогодишната реколта и производителите на хляб трудно намират от какво да произведат хляб "България". Наскоро разговарях с браншовите организации на хлебарите и те имат основателни надежди, че с новата реколта от пшеница ще има достатъчно суровина на този вид хляб. Като цяло нагласата на браншовиците и за трите стандарта е, че тези продукти ще продължат да се търсят и дори ще увеличават своя дял. Но цената засега е определяща за търсенето. Но смятам, че е нужно да има качествени продукти на пазара, за да може, когато искаме и можем да си ги позволим, да си ги купуваме.



- Продуктите по стандарт ще станат ли задължителни в детските градини и училищата?

- Министерството на земеделието и храните готви наредба за храните в детските ясли, градини и училища. Вероятно до месец тя ще бъде завършена. Млякото и млечните продукти ще бъдат само от мляко - без растителни мазнини, без палмови мазнини, без излишни консерванти. Вероятно няма да има категорично изискване да са по стандарт и ще ви кажа защо. Например в продуктите "Стара планина" ние сме заложили сол около 2%. Европейските норми за хранене на деца обаче изискват по-малко сол - под 1,1 грам на 100 г продукт. Затова вероятно ще се разпише месните продукти да бъдат от чисто месо, хлябът да бъде без оцветители, без консерванти. При хляба положението също е по-деликатно, защото има европейски изисквания децата да се хранят само с пълнозърнест хляб. А в момента стандарт за пълнозърнест хляб няма.



- Значи в детските градини ще се яде само пълнозърнест хляб?

- Вероятно ще има и хляб по стандарт, и пълнозърнест.



- Наредбата за детското хранене ще се отнесе ли и към летните лагери?

- Вероятно и за тях ще се въведат същите изисквания за хранене, каквито в училищата и детските ясли и градини.



- Да очакваме ли стандарти и за други храни?

- Много активно работим върху стандарт за лютеницата и предполагам, че до излизането на новата реколта от чушки, той ще стане факт



- Значи през зимата ще ядем лютеница по стандарт?

- Вероятно да. Имаме сериозни разговори за създаване на стандарти и за сладката и конфитюрите. Занапред обаче се очаква тези стандарти да се инициират и разработват основно от браншовите организации, разбира се, ние също ще съдействаме.



- Ще има ли стандарт за сладоледа?

- Досега никоя от браншовите организации не е поискала създаване на такъв стандарт.



- Има ли мляко в сладоледа?

- Има сладоледи, които се правят от мляко, има такива, в които се използва сухо мляко, други се правят от готови смеси за сладолед. Това зависи от качеството и цената. Но сладоледът, който се продава, със сигурност отговаря на изискванията за безопасност.



- Предвиждате ли изготвяне на специални правила за храненето в ресторантите и хотелите?

- Задължение на производителите и търговците на хранителни продукти е да предлагат безопасна храна, изготвена от качествени продукти. Доколко тя харесва на клиентите като вкус не е от компетенцията на агенцията. От 15 април ние започнахме изключително активни проверки по морето - хотели, ресторанти, детски лагери, проверки за сладолед, обекти за продажба на пици и дюнери. Над 4000 са проверките, доста актове са съставени, 6 обекта са затворени. Стремим се да гарантираме, че летовниците по морето ще ядат безопасна храна. Операторите с храни са длъжни да информират достатъчно изчерпателно своите клиенти какво точно консумират чрез менюто или етикетите.