За първи път бе засечена тънка лента от частици антиматерия, наречени антипротони, която е “пакетирала” нашата планета, съобщи Би Би Си.

Откритието е направено от сондата PAMELA и е описано в “Астрофизикъл джърнъл летърс”. То потвърждава теоретичната постановка, че земното магнитно поле може да улови и антиматерия.

Екипът на мисията съобщи, че малко количество антипротони се намират между поясите на Ван Ален от уловена “нормална” материя. Учените дори допускат, че антиматерията може да се окаже достатъчно, за да бъде включена в схема за зареждане с нея на бъдещи космически кораби. Откритието е направено чрез сателита PAMELA (Payload for Antimatter Matter Exploration and Light-nuclei Astrophysics), изстрелян през 2006 година за изучаване на природата на високоенергийните частици идващи и от Слънцето, и отвъд Слънчевата система - т. нар. космически лъчи.

Частиците в космическите лъчи могат да се сблъскат с тези, съставящи земната атмосфера, създавайки “душ” от частици. Много от частиците на космическите лъчи, както и от създадените от тях “дъщерни” частици, биват улавяни от магнитното поле в поясите на Ван Ален, които представляват региони с формата на поничка. Сред задачите на PAMELA беше и да следи за частици антиматерия след несравнимо по-многобройните частици на нормалната материя като протоните и ядрата на хелиевите атоми.

Съвсем нов анализ на резултатите от мисията показва, че когато сателитът е преминал през региона, наречен Южноатлантическата аномалия, е установил наличието на хиляди пъти повече антипротони, отколкото се е очаквало да се появят поради нормално разпадане на частици или отнякъде от Космоса. Екипът вижда в това доказателство, че пояси от антипротони, аналогични на поясите на Ван Ален, задържат тези античастици, поне докато последните не се натъкнат на “нормална” материя от атмосферата, при което анихилират, излъчвайки светлинен проблясък.

Тези пояси, според съавтора на изследванията Алесандро Бруно от университета в Бари, са “най-изобилният източник на антипротони в близост до Земята. “Уловените антипротони обаче могат да бъдат изгубени при контакта със съставките на атмосферата, особено на малки височини, където анихилацията става главен механизъм за изчезването им - поясни той. - При височини от няколко стотин километра и нагоре честотата на загуба на антипротони става значително по-малка, което позволява да се произведе и задържи голямо количество от тях”.

Д-р Бруно каза още, че освен потвърждение на теоретичната работа, предсказала от доста време съществуването на поясите от антиматерия, частиците могат да се окажат източник на принципно нов тип гориво за бъдещи космически кораби - идея, която вече е анализирана в доклада на Института за модерни концепции на НАСА.