В Тубдиспансера трябва да се промени начинът на мислене, ако лечебното заведение иска да излезе от финансовата криза. Това смята доц. д-р Станка Маринчева, шеф на общинската дирекция „Здравно развитие". След като има лимити, фиксирани от Министерството на здравеопазването и НЗОК, работата трябва да е съобразена с тях. Те са наложени от самата система на здравеопазване. Затъването във финансовата криза става заради работата постарому, убедена е доц. Маринчева. Преди време в диспансерите се извършваше цялата дейност от откриването на болестта до диспансеризацията на пациента. Сега диагнозата се поставя в ДКЦ, а лечението се провежда в стационар. Неслучайно Тубдиспансерът бе трансформиран в Специализираната болница за активно лечение по пневмофтизиатрични болести. Затова държавата й плаща за преминал болен, а не за доболнична помощ и диагностика. Другият проблем е, че лечебното заведение не успя да регистрира навреме свой медицински център и да печели от договорите със здравната каса. Сегашната система има немалко недостатъци, но тя все пак позволява да се работи успешно при добър мениджмънт, каза още доц. Маринчева. Тя припомни, че 2 комисии към Общинския съвет - по здравеопазване и по финанси и бюджет, са одобрили отпускането на 300 000 лв. за вдигането на крака на Тубдиспансера. Окончателното решение за парите ще бъде взето на предстоящата сесия на местния парламент идната седмица.

През юли стана ясно, че Тубдиспансерът се нуждае от 550 000 лв., за да изкара годината. Големият недостиг е заради заниженото с близо 80% финансиране от Министерството на здравеопазването (МЗ) и намалените приходи от НЗОК.