Прогнозите за летен пик на просрочените кредити се сбъдват с пълна сила. Към края на юни лошите и преструктурираните кредити са достигнали безпрецедентно висока стойност - 8.25 млрд. лева, а делът им вече е 20.5%, което също е абсолютен рекорд. Това показват най-новите данни на БНБ, пише в днешния си брой в. "Сега".

За сравнение - през юни 2009 г. проблемните вземания на банките бяха 2.29 млрд. лева, което означава увеличение от близо 6 млрд. лв. само за 2 години.

Както и в предишните месеци най-много закъсват с плащанията фирмите. 21.72% от заемите за бизнеса са в групата "проблемни". При потребителските кредити делът на просрочените и преструктурираните вече е 19.13, а при жилищните - 17.8%. И в трите категории процентите са рекордно високи.

Новината за рекордния ръст на лошите вземания от вчера не изненада банкерите. Според Петър Андронов, директор на СИБанк, вероятно пикът още не е достигнат, а бремето на просрочените дългове се усеща повече, защото не се отпускат много нови заеми. Андронов обаче смята, че финансовите институции у нас са добре подплатени с резерви и биха издържали дори на 30% необслужвани заеми. "Най-често се преструктурират фирмени задължения, защото там сумите са значително по-високи и по-трудни за обслужване. Заради активната политика на всички банки по ипотечното кредитиране очакваме скоро тенденциите да се обърнат", коментира банкерът пред "Сега".

Според данните на БНБ обаче кредитирането остава твърде слабо. Към края на юни отпуснатите заеми са малко над 50 млрд. лв., което е само с 2.3% повече спрямо обемите година по-рано. Потребителските кредити дори са с 1% по-малко на годишна база, а жилищните отбелязват 2.5% ръст.

Бизнесът очаква ситуацията с просрочията да продължи да се влошава. "Още не е дошъл моментът, в който процентът на тези кредити ще започне да намалява. Причините са основно проблемите в строителния бранш и все още високата безработица. С 300 хил. са намалели заетите от началото на кризата. Над 20% лоши заеми определено трябва да е като жълт сигнал за банките", коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал.

Най-лошото е, че високото ниво на просрочията се отразява на лихвите. Банкери не крият, че се налага коректните клиенти да покриват загубите на банките от проблемните заеми. Поради това лихвите по старите заеми стоят високи, а и за новите клиенти не падат осезаемо. "Заради рисковата среда у нас лихвите са на такива нива", смята финансистът Емил Хърсев. Според него "нашите банки понякога имат непосилни, антиикономически условия за финансиране - например заем за строителство на хотел у нас се дава за срок от 7-8 години, докато в Германия падежът е след 30 години." Финансистът обясни пред "Сега", че необслужваните заеми няма да спрат да растат, докато не се съживи пазарът на недвижимо имущество. Иначе и Хърсев смята, че българските кредитни институции имат буфери да издържат дори и по-голям процент на необслужвани задължения. "Централната банка има високи изисквания за заделяне на провизии и банките са добре капитализирани", твърди Хърсев.

Няма точен процент на "лошите" заеми, над който ситуацията да се счита за критична за системата. Всичко зависи от натрупаните буфери, обясняват експертите. Агенция "Мудис", която само преди дни вдигна кредитния рейтинг на България, смята, че банките у нас ще устоят на бремето на просрочените вземания. Лошите кредити в България, Румъния и Хърватия ще достигнат най-високите си нива към края на 2011 г., обяви в свой анализ рейтинговата агенция "Фич".