Краят на седмицата донесе една невероятно ужасяваща новина - 32 - годишен екстремист уби собственоръчно 85 души, повечето от които младежи, събрали се на летен лагер на Норвежката работническа партия на остров близо до столицата Осло. По-рано маниакът заложи взрив в центъра на скандинавската столица, който отне живота на 7 души и нанесе големи материални щети.

СЕДМИЧЕН МЕЖДУНАРОДЕН ОБЗОР

Оказа се, че нападателят Андерш Брайвик, който се самоописва като консервативен християнски фундаменталист, е стрелял час и половина, преди да се предаде на служителите на  полицията. Те пристигнали едва 40 минути след подадения сигнал, заради невъзможност да намерят лодки за транспорт до острова. Премиерът на Норвегия  Йенс Столтенберг определи нападенията като национална трагедия. От две години нападателят имал фирма за производство на зеленчуци. Чрез нея купил 6 тона изкуствени торове, които използвал за взривовете. Взривовете са най-кървавият инцидент в Норвегия след Втората световна война.

Гърция отново беше в центъра на световното внимание. Въпросът дали ще успее  страната да се справи с дълговата криза или ще повлече след себеси и други  вълнуваше през цялата седмица световни  финансисти, експерти и анализатори.

За да спаси единната си валута Европа влезе в огъня. Така „Фигаро” коментира извънредната среща на финансовите министри на Еврозоната и последвалите решения. Финансистите дадоха втори шанс на Гърция. През следващите пет години европейските правителства ще  отпуснат  на страната  още 109 милиарда евро, а банките - около 50 милиарда евро. След този период обаче финансовите институции ще продължат да подкрепят гръцката икономика. Приносът на частния сектор ще възлезе на 106 милиарда евро до 2020 година.  Гръцкият премиер Георгиос Папандреу увери, че  финансовата инжекция  ще  позволи  да намалят  дълга си с около 26 милиарда евро до края на 2014 година. В момента публичният дълг на Гърция възлиза на 350 милиарда евро.

И въпреки, че нещата около Гърция вече не са толкова черни известното успокоение на финансовите пазари може да бъде нарушено от спада в САЩ, които са достигнали лимита на своя дълг. Конгресът трябва да гласува ново увеличаване на тавана на дълга. Ако до края на юли  не направи това, САЩ ще бъдат в технически фалит, което ще има негативно отражение върху глобалната икономика в бъдеще ,но най-вероятно това няма да стане.

Медийният магнат Рупърт Мърдок отказа да поеме отговорност за подслушванията, извършвани от журналисти в закрития британски таблоид "Нюз ъф дъ Уърлд".  Той се яви на изслушване пред Комисията по култура, медии и спорт в Камарата на представителите в британския парламент,. На въпрос дали смята, че е лично отговорен за разразилия се скандал, Мърдок-старши бе категоричен: "Не". Той посочи за виновници хората, на които се е доверил да управляват вестника, и тези, на които пък те са вярвали". 80-годишният магнат обаче призна, че е "шокиран, ужасен и засрамен" от случилото се. Любопитен момент беше, когато изслушването бе прекъснато заради един от присъстващите в залата, който се опита да удари Мърдок с чиния, пълна с пяна за бръснене. Всичко се размина, благодарение на съпругата на магната Уенди, която скочи и удари нападателя.

Близо два месеца след ареста на Ратко Младич властите в Сърбия арестуваха и Горан Хаджич – последният издирван за военни престъпления по време на Босненския конфликт. Хаджич трябва да отговоря за 14 обвинения за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. В петък той беше екстрадиран за Хага, където за него вече е подготвен специален съдийски състав. Така Сърбия затвори и последната проблемна страница в отношенията си с трибунала, гледайки напред към все по- ясно очертаваща се европейска интеграция.

В края на седмицата приключи една одисея от 8,4 милиона космически километра. Совалката "Атлантис" със своя четиричленен екипаж се завърна от 13 дневна мисия, което се оказа последната за НАСА и нейната флотилия  от совалки. Американската космическа агенция реши да спре своите пилотирани космически самолети, след като беше завършена работата по строителството на Международната космическа станция - проект на стойност 100 милиарда долара, в който участваха 16 нации.