Спешна среща на върха на Европейския съюз в Брюксел трябва да намери правилните начини за подпомагане на изпадналата в тежка дългова криза Гърция, за да бъде избегнат рискът от прехвърляне на кризата и в други страни от еврозоната.

При пристигането си ирландският премиер Енда Кени поиска резултати, които да гарантират в дългосрочен план стабилността на еврото, а колегата му от Финландия Юрки Катайнен подчерта, че основният проблем е липсата на кредитоспособност на някои икономики, т.е. трудност при обслужването на държавните им заеми.

Разбира се, същественият проблем, по който трябва да вземат решение държавните и правителствените ръководители на Евросъюза, е как точно да се помогне на Гърция, чийто дълг от над 350 милиарда евро от Брутния вътрешен продукт, наложи кандидатстването й за втори спасителен пакет от над 100 милиарда евро, допълнение към вече договорения заем от 110 милиарда евро от ЕС и МВФ.

Франция и Германия изключиха варианта въвеждане на банков данък – или облагането с определена ставка на банките в еврозоната, като по този начин те финансират участието си в новия спасителен заем за Гърция. Източник, запознат с преговорите между Париж и Берлин, уточни за Ройтерс, че участието на частния сектор в пакета означава, че са изключени вариантите фалит или частична неплатежоспособност за Атина.

Финансовите пазари са в нервно очакване за конкретни резултати от срещата в Брюксел, а еврото продължава да се обезценява спрямо долара.