Доцент Катя Георгиева е ръководител на секция Космическо време в Института за космически и слънчево-земни изследвания към БАН. Тя и учените от секцията работят по оценката на дългосрочните вариации на слънчевата активност и на параметрите на слънчевото динамо. В момента екипът извършва научен анализ на данни – спътникови и наземни, свързани със слънчевата динамика. Как ще се променя и как ще ни влияе слънчевата активност – отговорите от доц. Георгиева.



Възможно ли е да се прогнозира слънчевата активност и как тя се влияе от начина, по който „работи” Слънцето?

Слънцето е особен вид машина, която през цялото време преобразува магнитни полета от един вид в друг. Това, което наблюдаваме като слънчева активност, е проявление на слънчевите магнитни полета. А най-очевидното проявление на слънчева активност – това са слънчевите петна. Учените ги наблюдават от близо 400 години.

Смята се, че първият, наблюдавал слънчеви петна с телескоп, е английският астроном Томас Хариът, съвременник на Галилей, а има записи за големи петна, наблюдавани с невъоръжено око от древните гърци и китайци още преди Новата ера. Установено е, че броят слънчеви петна циклично нараства и намалява с период около 11 години – това е известният 11-годишен слънчев цикъл. Всъщност продължителността на отделните слънчеви цикли се мени между 9 и 14 години, мени се и тяхната мощност, така че активността на Слънцето има и дългосрочни вариации. Истината е, че слънчевите петна по никакъв начин не влияят на това, което става на Земята, по тях съдим, че Слънцето е по-активно. Тоест, когато има слънчеви петна, има други проявления на активността на Слънцето, влияещи на Земята. Напоследък в цял свят активно се работи върху краткосрочното прогнозиране на слънчевата активност и свързаната с нея геомагнитна активност – така нареченото „космическо време”, което е важно за надеждността на комуникациите, енергопреносната и газопреносната мрежа, за физиологичното състояние на човека. Друга много актуална област на изследвания е „космическият климат” – дългосрочните изменения на слънчевата активност и предизвиканите от тях глобални изменения в земната система. Трябва да изучим какви са процесите на Слънцето (във вътрешността и на повърхността), да разберем как работи слънчевото динамо и чак тогава ще прогнозираме как ще се развива слънчевата активност в бъдеще.

В последнитe десетина години световната наука и ние в частност имаме успех точно в тази област – да изучим как работи тази машина. Така ще разберем какво точно влияе на активността.

За да се изчисли как работи Слънцето, има много параметри, все още неизвестни на учените. Един пример, каква е скоростта на потоците плазма, носени от магнитните полета от екватора на Слънцето към полюсите, каква е пропускливостта на слънчевата плазма към магнитните полета, колко бързо могат да се задържат. Тези параметри се мерят на повърхността на Слънцето от десетина години и не се знае нищо за дългосрочните им промени. За да се разбере дали съвременните теории са работещи, трябва да се сравнят резултатите на днешните проучвания с нашето знание дотук.

Важното постижение, което направихме в нашия институт, бе, че възстановихме онези параметри на Слънцето по измервания на Земята преди 150 години. Тогава не е имало инструментариум, способен да измери слънчевата активност, но от друга страна, Земята е много чувствителен прибор, тя съхранява нужната ни информация за магнитните бури.

Бихте ли ни разказали повече за цикъла, в който навлиза Слънцето в настоящия момент?

Минимумът на поредния 11-годишен слънчев цикъл, от който току-що излизаме, беше много нисък и се проточи прекалено дълго. Новият цикъл обещава да бъде доста по-нисък от предишните. Със сигурност това не означава, че и преди не е имало такива периоди. Активността на Слънцето се мени в период около 11 години. Интересното е, че тези 11-годишни цикли не са еднакви. Маундеровият минимум е пример за липсваща активност в Слънцето и период, известен като малък ледников период на Земята през последните 50 години на ХVІІ век.

Както споменах, последният слънчев минимум се проточи прекалено дълго. Това създаде почва за разсъждения дали всъщност не навлизаме в поредния дълбок минимум, подобен на гореспоменатия, когато за няколко десетки години е имало силно захлаждане на Земята. Засега никой не може да отговори със сигурност въпреки многото проучвания. В нашия институт, възстановявайки динамото на Слънцето за изминалите 150 години, потвърдихме теорията за слънчевото динамо, за която ви споменах. Другото е, че когато Слънцето е в период на дълбок минимум, това динамо работи в различни режими. И това означава, че в момента Слънцето работи в нормална активност. Но предполагаме, че в следващите цикли активността на Слънцето ще се понижи и съответно ще се намали и земната температура.

На практика това означава, че не се очаква засилена активност на Слънцето, нали?

Днес вече се работи много активно по линия на предсказването на геомагнитните бури, защото те са важни не само за здравето. Има значителни успехи в тази област. Магнитни бури ще има, разбира се, но сами по себе си те не са опасни. Ние сме приспособени да живеем в магнитна активност. Здравите хора няма защо да се страхуват при магнитна буря. Хората със сърдечни проблеми не се влияят от магнитната активност, а от резките промени в нея.

При засилена геомагнитна активност хората с проблеми просто трябва да не се натоварват, нищо повече. Това, с което трябва да внимаваме, е внушението и самовнушението. Наши колеги бяха правили изследване в института Пирогов, което установи, че при фалшиви съобщения за геомагнитна буря посещенията в спешните кабинети се увеличават със 70 процента.

По принцип геомагнитната активност е висока през пролетта и есента, периодите около равноденствието, а не през лятото, когато свързваме това с високите температури. В тази връзка мога да кажа, че това лято не очакваме да се случва нещо сериозно и страшно.

Къде хората могат да получават достоверна информация за предстоящата активност на Слънцето?

Има два типа геомагнитни бури. Едните са периодични (на 27 дни) и могат да се предскажат, те са сравнително слаби и не оказват влияние върху здравето. Другите са спорадични магнитни бури, те водят до много по-големи ефекти тук на Земята и те са причинителите на сърдечносъдови заболявания. Тези бури са свързани с резки промени в магнитното поле.

Сигурно знаете, че нервната тъкан, управляваща работата на сърцето, също се състои от специфично магнитно поле. Точно то се влияе от промяната в геомагнитното поле. Спорадичните магнитни бури не са абсолютно непредсказуеми. Имаме време от 3-4 дни от наблюдението на Слънцето до стигането на веществото до Земята. Не ясно само доколко голяма ще е бурята.

Друг е въпросът, че облакът, идващ от Слънцето, може да пропусне Земята. Днес вече се работи много активно по линия на предсказването на геомагнитните бури, защото те са важни не само за здравето. По повод нуждата от информация ще споделя, че в нашия институт се подготвя център за прогнози на космическото време. Предстои неговото стартиране и в него ще работят специалисти, чиито прогнози ще имат висока степен на сбъдване. В момента, ако хората имат желание, могат да гледат и сайта на НАСА – sdo.gsfc.nasa.gov, а по-напредналите и http://titan.wdcb.ru/virbo_rus/viewlast.do?section=RBBulletin, за да се уверят и с очите си за случващото се на Слънцето в момента.