Ще използваме данните от проекта за маркетингови проучвания и оценка на ефективността на националния маркетинг за разработване на стратегията за бранд „България“ и модерен туристически сайт. Това каза днес заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов при отчитане резултатите от пазарното ни позициониране в страната и в чужбина. По неговите думи тези данни осигуряват информация за политики, които вече започват да се прилагат.

Проектът „Маркетингови проучвания и оценка на ефективността на националния маркетинг” включва изследване на нагласите на българите и чуждестранните посетители към зимния, летния и туризма в извън активните сезони, както и към специализираните видове - културно-познавателен, еко, селски, СПА и уелнес почивки. Проучени са още информационното осигуряване в сектора, териториалното развитие на туризма и пазарните ни позиции на 10 генериращи пазара - Германия, Великобритания, Швеция, Гърция, Чехия, Украйна, Сърбия, Румъния, Турция и Русия, каза Маринов.

Динамиката в броя на населението и селищата в страната изостря проблема „център-периферия”, което ще оказва задържащо и ограничаващо влияние на териториалното развитие на туризма, заяви д-р Александър Цветков от екипа на „МайкроСтат Аналитикс” ООД - изпълнител на проучването за териториалното развитие на туризма. Според него количествената оценка на регионалната ефективност трябва да се използва като инструмент за въвеждане на териториален модел за координация и управление на туризма, където предимствата на туристическата дестинация се съчетават с тези на региона.

Изследването показва, че 90% от изградената леглова база у нас покрива една пета от територията на страната, като само в 4 общини - София, Несебър, Варна и Балчик, са съсредотечени повече от половината от броя на леглата. Само в Несебър е концентрирана една четвърт от легловата база на цялата страна, сочи изследването на „МайкроСтат Аналитикс” ООД – изпълнител на проучването за териториално развитие на туризма.

Своге, Мездра, Априлци, Никопол, Ветово, Аксаково, както и рило-пиринските градчета Белово, Якоруда, Белица, Гоце Делчев и Струмяни, попадат в категорията на общините с висок потенциал, но слабо развитие на туризма. Други 60 населени места са класифицирани в средната скала, а около 120 са със слаб потенциал и развитие на туризма.

В България почиват две качествено различни групи туристи от гледна точка на тяхната нагласа и начин на на пътуване, заяви Иво Желев от Консорциум „Синеста”, изпълнител на едно от маркетинговите изследвания. Според него чуждестранните посетители са типични ваканционни туристи, които планират почивката си поне 2 месеца предварително и отделят средно между 71 и 88 евро на ден. Българите предпочитат евтините пътувания, планират ги 2 седмици по-рано и харчат средно по 19-24 евро на ден.

Страната ни се възприема като спокойна дестинация, с красива природа, добра кухня и места за настаняване, както и с развити условия за СПА/балнео и алтернативен туризъм, сочи изследването на нагласите на българските и чуждестранни туристи. За засилване ефективността на националния маркетинг на българския пазар експертите препоръчват да се предлагат специализирани вместо стандартизирани пакети. Такива могат да бъдат например есенна уикенд почивка на място без много хора за чужденци, зимен празничен „кулинарен” пакет за българи или комбиниран пакет с ясно изразен приключенски елемент.

В международен план България има най-добрия ценови имидж като привлекателна дестинация за почивки на море и планина, но се оценява като по-малко конкурента по отношение на останалите видове специализиран туризъм – културен, селски, еко, СПА, балнео и уелнес, показва анализът на десетте генериращи пазара. Изследването е проведено от Консорциум АТЦ Консултанти и обхваща туристическите ни позиции в съседни и европейски държави.

Страната ви има висок потенциал на интерес и перспективи за растеж на всичките 10 пазара, но следва да засилите търговското си присъствие в интернет и сред чуждестранните туроператори и агенти, подчерта Ролф Фрайтаг, изпълнителен директор на ИПК Интернешънъл. Фирмата е проучила десетте основни генериращи туристически пазара за България. Според него при разработването на ефективни маркетингови стратегии за налагане на българския туристически продукт следва да се има предвид увеличаващата се покупателна способност на населението в Източна Европа и промяната в поведението им при избор на почивка. Тенденцията сега е по-близките дестинации да се заменят с по-далечни.

В следващите няколко години България може да привлече от 20 до 25% повече туристи от десетте генериращи пазара, ако развива подходяща реклама и отделя по 10 млн. евро за маркетинг, смятат авторите на проучванията по проекта. За целта трябва да се изгражда целогодишен туристически бранд, фокусиран върху ключовите предимства - „слънце и плаж”, „сняг и ски” и „дестинация с най-доброто съотношение между цена и качество”.

Основното послание за добро съотношение между качество и цена може да се допълни с конкретни предимства за всеки един от 10-те генериращи пазара, подчерта и д-р Стела Балтова, ръководител на проекта в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Според нея на източноевропейските пазари трябва да се фокусираме върху сходния манталитет, култура и липса на езикови бариери, а в съседните държави – върху голямото разнообразие от възможности за почивка на близко разстояние. „Ключът” към Германия, Швеция и Великобритания може да бъде изключителното ни гостоприемство, България като слънчева и целогодишна дестинация, смятат в МИЕТ.