Присъединяването на България към Пакта европлюс е в разрез със поетите социални ангажименти на правителството. Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той пхродупреди, че има опасност пенсиите и заплатите да останат замразени до 2013 година, а растежът на заплатите да бъде обвързан само с един показател - производителстността на труда.

Василена Митева

Замразяване на пенсиите и заплати до 2013 година е част от ангажиментите, които България пое с присъединяването си през юни към Пакт европлюс. Според президента на КНСБ Пламен Димитров Пактът крие само минуси и тежести за икономиката ни, които държавата не може да поеме.

"България е поела ангажимента до 2013 година да не увеличава пенсиите и заплатите в бюджетната сфера и да ги държи замразени. Това първо за нас е невъзможно и трябва да бъде подложено на ревизия, както вече започна да се коментира. Чухме финансовият министър и премиера, че дават надежди, това обаче е в противоречие с програмата, която сме дали в Брюксел", обясни Димитров.

Като проблем от синдикатите посочват и обвързването на ръста на пенсиите  с продължителността на живота, а у нас това е неприложимо.

"Ние сме си разписали пенсионната реформа, как ще върви, как ще се движи увеличението на стажа, на пенсионнта възраст и следващите 15-20 год. То е ясно. То не кореспондира с ангажиметите, които поемаме в Пакта евро+", смята профсъюзният лидер.

Основното опасение е, че хазната не може да плати членската вноска в следващите години както изисква пакта.

"В по–далечен план рискът е от това, което България поема като ангажименти да плати веднъж 350 млн. евро и в то в един тежък за нея момент, а тогава, когато наближи приемането ни в еврозоната, да поеме гаранция за 3,5 мрлрд. евро, които да бъдат насочвани към страни като Гърция за спасяване от предстоящ фалит", изтъкна и проф. Кръстьо Петков.

Полша и Унгария изчакват с включването си в Пакта европлюс, защото виждат финансовата тежест, която е повече от предимствата, категорични са синдикалистите. Това да направим и ние, приканват те.