Падна законопроект на ГЕРБ. След бурни дебати, продължили повече от два часа по законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, заради които беше отложен и парламентарният контрол, законопроектът беше отхвърлен. Гласуваха 167 депутата. От тях -71 от ГЕРБ и един от Синята коалиция гласуваха „за", 1 „се въздържа" и 95 се обявиха „против". Депутати от всички парламентарни групи по време на дебата критикуваха текстовете. Емил Димитров от ГЕРБ също призна, че законопроектът не е издържан юридически и че всеки с имущество 150 000 лева, колкото е един апартамент, би могъл да попадне под ударите на такъв закон. Въпреки това Димитров предложи между първо и второ четене разпоредбите да бъдат прецизирани.

На това остро се противопостави Димо Гяуров, който поясни, че основен принцип на този закон е да въведе възможността за отнемане на имущество без присъда и въз основа на фикция, както и че в България има закон за нормативните актове, установена практика, така че основни принципи на един законопроект не могат да бъдат променени между първо и второ четене. Гяуров призова министърът на правосъдието да оттегли проекта, призова и пленарната зала: „Не гласувайте!". Той изтъкна, че проектът създава презумпцията за вина, създава презумпцията за нищожност на сделки и че ако бъде приет, на много хора ще им се наложи да се обясняват, не са камили.

„Този закон е тоталитарен закон", обяви по време на дискусията Христо Бисеров.

„Този закон ще изкара въздуха на българските граждани", допълни в дебата Явор Нотев от „Атака".

„Този закон ще громи българските граждани, защото под ударите му може да попадне всеки, който в последните 15 години е имал неблагоразумието да придобие някакво имущество в България", каза Мая Манолова и добави, че такъв закон в ръцете на администрацията на ГЕРБ ще съсипва човешки съдби, професионални репутации, ще унищожава бизнес и ще гони инвеститори.

Екатерина Михайлова предупреди, че Синята коалиция няма да подкрепи предлагания закон. Тя изтъкна, че за първи път в българското законодателство се въвежда гражданската конфискация като нов елемент в борбата срещу престъпността.

„Според законопроекта не се изисква показването на престъпна дейност и връзката на тази дейност с конфискуваното имущество. Въвеждането на подобна разширена конфискация, освен всичко останало, е рисковано от гледна точка на обявяване на закона за противоконституционен", каза още Михайлова.

Сред отрицателните становища по законопроекта беше и докладът на комисията за контрол на ДАНС. Шефът на комисията Камен Костадинов представи доклада, според който приемането на законопроекта в предлагания вид, ще доведе до сериозни нарушения на конституцията и разпоредбите на международни актове, по които България е страна. Проектозаконът допуска гражданска конфискация като последица от престъплението преди съдът да е установил с присъда извършването на такова престъпление. Това се гради единствено на предположения и нарушава презумпцията за невинност, подчерта Костадинов. Правосъдният министър Маргарита Попова се опита да защити гражданската конфискация. Според нея тя е възможна, законосъобразна и не противоречи на конституцията.

„Не може да има напредък в борбата с корупцията, докато не сме склонни с повече кураж да приемаме новите неща. Колкото по-бързо се научим да подкрепяме новото, а не да крепим статуквото на всяка цена, толкова шансът ни в ЕС е по-голям", заяви Маргарита Попова. Тя е категорична, че проектозаконът не противоречи на конституцията и че не е вярно, че всички граждани могат да попаднат под ударите на този закон.

Според Попова българските граждани в мнозинството си искат този закон. Тя е категорична, че е в обществен интерес, който се е сдобил с имущество от престъпна дейност, да го върне. Затова становището на Венецианската комисия е положително, подчерта Попова.

Тя поясни, че законопроектът предвижда не да се отнеме имущество на стойност 150 000 лева, а да се отнема несъответствие на имущество.