С находка стартираха разкопките около раннохристиянския манастир от VІ в. в местността Джанавара край Варна. Още във втория ден екипът на археолозите Александър Минчев и Васил Тенекеджиев направи откритие. Намерена е почти цяла амфорка от 6-и век. „Тя е типична за района, произвеждана е и в самия Одесос. Това е обнадеждаващо начало за новия сезон“, обясни въодушевено Александър Минчев.

Тази година екипът ще продължи проучването на изток от църквата. Там през предишните две бе открита солидна зидана ограда и останки от стопански помещения. Започне работа и в нов сектор – на юг, където се предполага, че ще се открият нови помещения от манастира и продължението на оградния зид.

За трети сезон дейно участие в разкопките имат доброволци – студенти и любители археолози. Освен нашенци има и 16 ентусиасти от чужбина. Те са основно от САЩ и Канада, има и по един-двама от Австралия и Шотландия и идват тук по линия на фондация „Балканско наследство“ – Стара Загора.

Доброволците не получават пари за труда си. За сметка на това от РИМ - Варна, им провеждат лятна школа по археология с лекции, практически и теоретически упражнения.

Проблемът е, че тази година все още не са намерени пари за консервацията на обекта. Необходими са около 5-10 000 лв. „Иска ми се да вярвам, че както м.г., така и тази ще се намерят средства. По принцип те се осигуряват от музея, но т.г. заради големия ремонт там нямаме възможност за големи приходи, така че засега не се знае. Ще се опитаме със спонсорство да ги осигурим, защото практиката показва, че когато зидовете са запечатани отгоре, се запазват по-добре“, обясни Александър Минчев.

Църквата е уникална за целия ранновизантийски свят

За обекта на Джанавара се предполага, че е бил манастир, свързан с преселници в Одесос, произхождащи от източните провинции на ранната Византийска империя. Църквата е уникална. Тя е част от световното наследство и нейният план присъства във всички истории на архитектура, които се публикуват не само у нас.

Първи на Джанавар тепе са копали братята Шкорпил през 1915 г. Резултат от работата им е една от най-интересните раннохристиянски църкви в България. Заради неочакваната смърт на основната фигура в тях - Херман Шкорпил през 1923 г., останала непубликувана. Разкопките били подновени през 1997 г., а после пак прекъснати. Възстановени са преди 6 години. Наследникът на Шкорпил - Александър Минчев, доказа теорията си, че храмът всъщност е част от манастирски комплекс.

Александър Минчев, археолог: Манастирът е бил широк 40 метра

- Докъде стигнахте миналата година?

- Вече със сигурност можем да твърдим, че около църквата е имало и манастир. Той е просъществувал почти едновременно с храма, но има два етапа на строителство. Първият е вероятно около началото на 6-и век, а краят му е сложен през 586 г., поне според откритите медни монети. Това е времето на голямо аварско нашествие на Балканите, когато голяма част от земите на север от Стара планина са били опустошени.

- Какво предстои?

- Продължаваме работата си за първи път на юг от църквата и, разбира се, в източна посока, където м.г. бяха открити и помещения извън оградния зид. Вече можем да се похвалим, че открихме продължението му и част от южната му стена, като вече имаме на практика ширината на целия манастир. Тя е 40 метра, без помещенията, които излизат извън оградата. Имаме и първите находки. Фрагментите от керамика са нещо често срещано, но открихме и почти цяла амфорка.

- Какви са очакванията ви?

- В южна посока имаме доста очаквания. Вече се появиха зидове извън оградата. Това е най-хубавото изложение и вероятно там са били монашеските килии и скрипториумът, където са се преписвали книги, и т.н. За съжаление в тази посока сме доста ограничени в разкопките заради дърветата.

- И тази година имате доброволци.

- Продължаваме да работим освен с български, и с чуждестранни доброволци. В първата смяна имаме 16 души, които са основно от САЩ и Канада, и по един-двама от Австралия и Шотландия. В кръга на шегата това е рекорд - шотландец да работи без пари и дори да си плаща за пътя дотук. Здраво се труди, между другото.

- Има ли такива, които се връщат отново?

- Тази година нямаме, поне не в тази смяна. Това не е лошо, защото така повече хора добиват представа за нашето минало, за нашия град и т.н. Те преминават през лятна школа по полева или приложна археология със съответните лекции и упражнения както на обекта, така и извън него. Обучават се и да чертаят профили на разкопките и зидовете, да вземат мерки, да правят описание на находки и всичко, което им е необходимо. Лятната школа, както и целият проект по разкопките от 3 години насам се организира от фондация „Балканско наследство“ - Стара Загора. Те от своя страна имат съвместна дейност с НБУ, които им издават след приключване на курса съответните кредити, които са им необходими за стаж.