Изложбата "Божествена комедия" на именития испански художник Салвадор Дали идва във Варна. В продължение на 2 месеца между 07.07 и 07.09.2011 г. илюстрациите могат да се видят в Галерия Графит.

Илюстрациите на испанския художник са изградени свободно върху текста на най-великото италианско литературно произведение - „Божествена комедия" на Данте Алигиери. Дали се самоотъждествява с Данте и неговата алегория за пътуването на душата към Бога, водена през Ада (Inferno) и Чистилището (Purgatorio) от древноримския поет Виргилий, и след това през Рая (Paradiso) от Беатриче, обезсмъртената платоническа любов на Данте, а за Дали - съответница на неговата голяма любов - Гала. Данте пише великия си епос в римувани тристишия (terza rima - терцина) на тоскански диалект между 1308 и 1321 - годината на неговата смърт. Поемата се състои от 14 000 стиха и е разделена на 3 части (cantiche), всяка от които съдържа 33 песни (canti) и описва въображаемо пътешествие, станало между навечерието на Разпети петък и сряда след Великден през 1300 година и отвело поета от мрака на греха до светлината на Спасението.

Интерпретацията на Дали датира от продуктивния период на неговия „Мистичен манифест" (1951), време, когато испанският художник, който дотогава е оглавявал движението на сюрреализма през трийсетте и по-голямата част от четирийсетте години на века, обръща гръб на сюрреализма в стремежа си да обедини идеята си за християнски мистицизъм с реалността на съвременната ядрена епоха. Това е т.нар. период на „ядрения мистицизъм" на Дали, намерил може би най-ярък израз в прочутата „Леда Атомика" (1949, Божествена комедия Театър музей „Дали" във Фигерас) и неговата .Мадона от Порт Лигат (1950, музей „Минами", Токио).

Първоначално цикълът илюстрации му е поръчан от италианското правителство за ознаменуване на 700-годишнината от рождението на Данте. От 1950 до 1954 Дали работи над тази задача, създавайки поток от творби със смесена техника (акварел, перо и лави). Италианската държава обаче се отказва от проекта по политически причини - защо да се възлага на испански художник да илюстрира най-великото творение на италианската поезия? Първите образци от оригиналните акварели на Дали, с размери 16,5 х 11 или 12 см, са изложени през 1954 в Палацо Палавичини в Рим. Целият цикъл е показан в Пале Галиера в Париж през 1960 година.

Включва 100 оригинални графични творби, отпечатани в Париж през 1964 г. от частния френски издател, редактор и художествен директор - Жан Естрад. Благодарение на него Дали успява да издаде първото шесттомно издание на 100 гравюри на дърво по оригиналните акварели: по 33 за всяка от трите части на поемата „Ад”, „Чистилище” и „Рай” плюс още една, изобразяваща Луцифер. То е отпечатано на хартия „Рив" от 3500 дървени блока (обработени със смола матрици) - средно по 36 на илюстрация. След завършването му дъските са унищожени. Поради големия успех на книгата, Жан Естрад ("Les heures claires") отпечатва в Париж през 1964 допълнително още 4760 екземпляра на френски, един от които е и настоящото издание. Листовете нискокиселинна хартия, върху която са отпечатани работите, носят водните знаци B.F.K.Rives или Les heures claires и са с размери: 34 х 25 см. Особен интерес представляват изложените декомпозиции, подбрани от над тридесет отпечатъка от плочите, всеки от които представлява допълнителен цвят.