На пръв поглед дебатът засягаше влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство, но всъщност разговорът беше много по-дълбок и ставаше дума за бъдещoто опазване на европейските граници въобще. Имиграционният натиск, на който е подложена Европа днес, може да се сравни само с натиска на световната финансова криза. И двете явления застрашават функционирането на основни системи в Европейския съюз. Стана ясно, че както за финансовата криза, така и за имиграционната криза Европейският съюз няма изработена стратегия и механизми за противодействие.
Предисторията на дебата се състои в това, че в присъединителните договори на България и Румъния е записано, че през 2011 г. те трябва да се присъединят към Шенгенското пространство. За целта трябва да отговорят на няколко технически критерия, които са валидни за всички други европейски страни. Ясно и точно. Правителствата и на България, и на Румъния приеха това като важна задача, чрез която могат да укрепят и вътрешнополитическите, и външнополитическите си позиции. Те работиха усърдно. Инвестираха милиони евро собствени и европейски средства и практически успяха да изпълнят въпросните технически критерии. В това се увери и докладчикът в Европарламента Карлос Коелю - португалски парламентарист от фракцията на Европейската народна партия, и го написа ясно в своя доклад. Впрочем в изпълнението на техническите критерии са убедени и мнозинството депутати, както и проверяващите от различните европейски институции. На дебата в пленарната зала в Страсбург аргументите за приемането на двете страни бяха изтъкнати добросъвестно от Коелю и поне от още две дузини депутати.
Най-важните от тях са, че има критерии, те са изпълнени и следователно трябва да бъде извършено присъединяването на България и Румъния както е по договор, както е било за останалите страни и без каквито и да е политически уговорки. Противниците на приемането на България и Румъния в пленарната зала бяха около пет пъти по-малко и аргументите им варираха от емоционални през политически до малко абстрактни. Бяха изказани опасения, че в двете страни има високо ниво на организирана престъпност, корупция, както и недобре реформирани съдебни системи. Това са неща, които няма как да бъдат измерени точно и са по-скоро в полето на политическия дебат. Очевидно депутатите, изразяващи тези становища - основно холандци и британци - се опитваха да разрешат свои вътрешнополитически проблеми и използваха за това Шенгенския дебат. Бяха намесени дори и ромите, като услужливо не бе споменат фактът, че в България няма визи с европейски страни от десет години и пред ромите няма никакви пречки за придвижване и сега. Куриозно бе изказването на холандския депутат Вим ван де Камп, който каза: “Аз си спомням фотографии на границата между България и Украйна. Украинските митнически чиновници са били корумпирани и са пускали хора в Съюза, които не би трябвало да бъдат пуснати.” Той даже не си беше направил труда да погледне, че такава граница няма и никога не е имало.
Интересно е да се отбележи, че депутатите „за” и „против” бяха разделени дори и по географски принцип. Изтокът и Югът подкрепяха, а Западът и Северът бяха против приемането на България и Румъния. В крайна сметка Европейският парламент препоръча влизането на България и Румъния с 487 гласа “за” срещу 77 гласа “против” и по този начин се показа на висотата на политическата си роля на говорител на европейските граждани.
Истинският проблем всъщност не бе с готовността на България и Румъния, а съвсем друг. Този дебат се разви на фона на безпрецедентен имиграционен натиск на две места в Европа - едното е в Италия и Франция и е в резултат на северноафриканските революции, а другото е в Гърция, където е в резултат на неспокойните последни петнайсет години в Ирак, Пакистан и Афганистан, а от части и в Турция. Поради традиционно по-шумните медии в Италия и Франция проблемът там изглежда по-голям. Но по мое мнение в Гърция напрежението не е никак за подценяване.
Точно тук може да се разпука европейската солидарност. Южните страни веднага поискаха помощ от Съюза, а северните почти отказаха, като им напомниха, че според Шенгенския договор всяка страна сама трябва да си пази границите. Това формално, разбира се, е точно така. Само че изглежда малко късогледо, защото пробивът на Шенгенските граници ще бъде осъществяван на определени места и дори големи страни, като Италия и Франция, се затрудняват да го неутрализират. Още по-трудно е за единадесетмилионна Гърция, изправена от години пред поток от имигранти, които пробиват системата й за сигурност и всеки ден по около 250 човека по официални данни, а всъщност вероятно повече, се озовават незаконно в Шенгенското пространство. Проблемите пред България биха били абсолютно същите. Заедно България и Гърция са двете последни европейски и християнски страни, които ще трябва да пазят Шенгенската граница от имигрантския поток от Азия и Африка. Двете страни имат население от малко по-малко от двадесет милиона, а близките страни около Южна и Източна Европа, които упражняват имиграционен натиск - повече от триста и петдесет милиона. Общата граница на България и Гърция с Турция е около 420 километра, поравно разделена между България и Гърция. Като се има предвид и фактът, че в Турция има тенденция към ислямизиране, а вероятно същото ще се случи и в Северна Африка, трябва да се признае, че пред Европа се очертава сериозен проблем с границите.
За любителите на историческите аналогии ще напомня, че преди около 600 години положението е било много подобно. През Босфора е напирало ислямското море и тогавашните България и Византия не са могли да го спрат и чак 60-70 години по-късно Сюлейман Великолепни е бил спрян пред Виена. Признавам, че аналогията е пресилена, но историята наистина е такава.
Всичко това означава, че европейските институции трябва час по-скоро да изработят механизъм на опазване на Шенгенските граници, защото очевидно старите критерии по договора ще работят все по-малко. Те се пригодени за деветдесетте години, когато трябваше да се пази границата между Германия и Полша или между Австрия и Унгария. Днес проблемите са съвършено различни и трябват нови механизми, защото старите не работят. Точно както не работят механизмите на еврозоната, защото са неадекватни в условията на криза.
Вероятно воден от подобни размисли, Съветът на министрите на вътрешните работи излезе с решение за отлагане на приемането на България и Румъния. За формална причина бе посочен очакваният доклад за двете страни през юли. Това решение практически наруши присъединителните договори на България и Румъния, като добави към техническите изисквания и политически изисквания. Но то показа и още нещо. Че докладите (в случая на Коелю и европейските експерти) нямат особено значение. Важно е каква е политическата мода. А по време на криза тя не е в посока към разширяване. Очевидно през следващите години девизът на Европейската народна партия за повече Европа няма да е съвсем актуален. Впрочем за българските граждани това няма практическо значение, защото те от 10 години нямат проблеми с придвижването в Европейския съюз, както и с намирането на работа в повечето от европейските страните. Тази рестрикция е насочена по-скоро към хората, искащи да имигрират в Европа.
Най-важното сега обаче е да се използва възникналата некомфортна за всички ситуация и да се създаде допълнителен механизъм, вероятно на основата на FRONTEX, който да осигури засилено присъствие на невралгичните места в Европа. Едно от тях несъмнено е българо-турската граница, където присъствието на общоевропейски сили за сигурност трябва да бъде видимо и убедително. По този начин ще се повлияе не само на имиграционните потоци, а и на каналите за контрабанда и дрога, към които трябва да бъдем също толкова безкомпромисни и които следват пътищата на имиграционния натиск.
Статия на Емил Стоянов, публикувана от euobserver.com




Премиерът: Предстои да бъде изпълнен и последният критерий за приемането на България в еврозоната
Новини - теми












МВР-Варна към протестиращи: При повторен опит за затваряне на Аспарухов мост ще бъдат налагани глоби
Къде се нареждат варненските университети в класацията на МОН
Защитата на кмета Коцев внесе жалба срещу гаранцията от 200 000 лв.
Купуват 500 компостера, за да бъдат раздадени безвъзмедно на варненски домакинства
Нова порция горещи кадри на варненски пожарникари в благотворителен календар (снимки)
Варна отбелязва Никулден с военни ритуали, молебени и рибен курбан
Инициатива за размяна на дрехи и играчки предстои във Варна
ГДБОП и ДАНС разбиха мащабна група за ДДС измами под надзора на Европейската прокуратура
Синдикати, бизнес и правителство постигнаха консенсус по бюджета за 2026 г.
Полицията в Нова Зеландия откри яйце Фаберже, погълнато от крадец
Какво ще бъде времето в събота по Черноморието?
Грабеж на метри от Второ РПУ във Варна: 34-годишен се сдоби с три досъдебни производства
КЗП установи 84 продукта с необосновано повишени цени
5 декември - свети Сава
Синдикатът на МВР: Животът на полицая не може да струва 5000 лв.
Шаранът на варненската Рибна борса преди Никулден: от 10 до 15 лв./кг (снимки)
Във Варна засякоха дрогиран шофьор без книжка
Германия гласува за връщане на доброволната военна служба
„Байрон“ връхлетя Южна Гърция, има наводнения и затворени училища
Без ток днес във Варненска област ще бъдат...
Редица райони във Варна без вода днес










RSS Новини