Българският парламент, разбира се, работи. Кажи-речи всеки ден заседават комисиите, приемат се в пленарната зала закони, изслушват се доклади, народните представители отправят питания, а министрите им отговарят. Гледат си работата хората, с една дума.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Обаче от известно време насам каквото и да прави Народното събрание, за хората се чува едно-единствено нещо: пари, пари, пари.

Най-напред беше скандалът с т.нар. независими депутати и техните субсидии. От доста време насам Волен Сидеров почти всеки ден пита защо парите от субсидията за напусналите го депутати излизат от партията му и настоява да получи отговор къде отиват.

На което властта, в лицето на финансовия министър Симеон Дянков търпеливо и неизменно му отговаря, че това е лична информация и че не може да му каже.

Г-н Дянков вероятно е много добър финансист, иначе нямаше да е вицепремиер и министър на финансите. Обаче в случая не е съвсем прав. Парите за субсидиите на политическите партии идват от платените данъци от всички българи и поради тази проста причина кой ги получава и за какво не може да бъде лична информация.

Избирателите, не толкова Волен Сидеров, имат право да знаят кой взeма тези пари и имат право също така живо да се интересуват дали парите се харчат по предназначение. А предназначението на субсидиите за политическите партии е да ги освободят от зависимости. Да им дадат възможност да не мислят откъде да изкарат някой лев, а денем и нощем да мислят и работят за добруването на народа.

Който ги е избрал. И не само ги е избрал, и не само им плаща субсидии, но и плаща заплатите на депутатите, които е избрал. Пак с тази цел. Да работят деня и нощя за неговото добро.

Обаче се оказва друго. На голяма част от депутатите субсидията и заплатата не им стигат, та си доработват и частно. Например депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов бил изкарал над 130 000 лева за миналата година от консултации. Колежката му от БСП Мая Манолова също си била докарала към 40 000 лева от странична дейност. За Ахмед-Догановия хонорар от милион и половина като че ли всичко се знае.

И така нататък, има и много други.

Една голяма част от народните представители, така излиза поне според декларациите им, всъщност изкарват повечето от парите си с работа извън Народното събрание. Простата, нормалната човешка логика казва, че човек хвърля повече усилия там, където изкарва повече пари. Ако депутатите са нормални хора, което според мен не подлежи на съмнение, значи, че те се трудят повече в страничната дейност, отколкото в това, за което са избрани и за което им плащаме заплати.

Ето един прост факт, върху който си струва да помислим.

Споменатата по-горе Мая Манолова е декларирала 40 000 лева от странична дейност. Това, на фона на някои други постижения, е наистина скромно.

Обаче 40 000 лева годишно правят над 3000 лева месечна заплата. Аз познавам някои хора, които изкарват толкова пари на месец, но те се скъсват от работа за тях. Буквално не им остава време да се наспят.

Как спи г-жа Манолова? И кога?

Смятам, че депутатите трябва да получават много повече пари от другите работещи в държавата. Понеже са се посветили на високоотговорна професия, работата им изисква специфични и трудни за добиване познания и защото от решенията им зависят съдбините на страшно много хора.

Обаче не вярвам, че ако един депутат изкарва повече пари извън работното си място, той може честно, почтено и ефективно да изпълнява задълженията си.

Не вярвам и това си е.