Фискалните правила на Симеон Дянков минаха през парламента на второ четене. Предлаганите изменения и допълнения в Закона за устройството на държавния бюджет са продиктувани от необходимостта от залагане на фискални правила, които да осигурят рестрикция по отношение на фискалната политика. Максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма не може да надвишава 40 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт. Няма нито една държава в ЕС, която през 2008 и 2009 да има под 2% бюджетен дефицит и до 40% преразпределение, коментира Румен Овчаров. Според него днешното гледане на Закона е безсмислено, тъй като другата част от идеите на Дянков за пакта едва ли ще намерят място в Конституцията. Някой нещо си е решил и иска на всяка цена да го наложи, посочи още социалистът. Ако промените минат в Конституцията, по думите му, Бойко Борисов и Симеон Дянков ще се превърнат в универсалния сапун и универсалната изтривалка, с която бъдещите правителства ще се оправдават защо не правят една или друга политика. За България бюджетния дефицит е по-голям проблем отколкото за други страни. Това посочи от своя страна Мартин Димитров от Синята коалиция. Българите според него още помнели кризата от 1997. Има смисъл в текстовете, макар че те не решават всички проблеми, коментира синият лидер. Все пак според него това е някаква стъпка в правилната посока. Според него има полза за страната от фискална дисциплина. За пример той посочи, че инвестициите в Естония са нараснали 4 пъти, след като страната балансирала бюджета си. Мерките за бюджетна стабилност са важни, категоричен бе Мартин Димитров.

Благодаря на всички, които подкрепиха промените, убеден съм, че те защитават интересите на страната, това посочи финансовият министър, след като идеите му получиха подкрепата на мнозинството. Това е национален проект, изтъкна Дянков. Затова по думите му е търсен широк консенсус сред политическите сили. От въвеждането на валутния борд фискалната политика на България е разработвана в съответствие с целите и предизвикателствата, стоящи пред икономическата политика на страната, а те в една или друга степен са били ориентирани към постигането на висок и устойчив икономически растеж и повишаване стандарта на живот и благосъстоянието на гражданите. Избраният фискален модел е основан на сериозни анализи на тенденциите в българската икономика, функционираща както в условия на икономически растеж, така и под въздействието на шокове, произтичащи от колебания в развитието на световната икономика. Моделът се основава на определянето на фискалната политика като основен инструмент за икономическа настройка. Ясно изразеният ангажимент за запазване на системата на паричен съвет означава запазване на силната роля на фиска като регулатор. В тази връзка от внимателното и точно насочване на този инструмент зависи в много голяма степен достигането на изведените основни цели, като за целия този период планирането в публичния сектор се извършва при залагане на цели по отношение на бюджетния баланс и размера на публичния сектор, представени в процент от брутния вътрешен продукт.

В началните години фискалната рамка в частта на разходите предвиждаше определяне на пределно ниво на нелихвените разходи до 35% от БВП и действие на концепцията за широко балансиран бюджет, която не изключва наличието на дефицит до 2% от БВП. Определянето на целите по отношение на нелихвените разходи и бюджетния баланс се основава на изследване на връзката и зависимостта между публичните разходи и ръста на БВП. Избраната през този период целева стойност по отношение на дефицита до 2% от БВП произтича от необходимостта в дадена година да се извършат по-високи еднократни разходи, свързани с провежданите структурни реформи, както и от възможността за финансиране на този дефицит, без да се застрашава стабилността в икономиката. Постигнатите през следващите години макроикономическа стабилност и фискална устойчивост позволяват на правителствата да предефинират фискалната цел по отношение на разходите, като тя вече се отнася за размера на консолидираните разходи в процент от БВП, с целева стойност от 40%.

Ограничаването на размера на публичния сектор и запазването на едно постоянно съотношение в дългосрочен план дава възможност за осъществяване на по-ефективно разпределение на разходите, както и за провеждане на реформи за повишаване на ефективността и ефикасността им. Предлага се ограничаване на преразпределителната роля на държавата до 40% от БВП, което съответства на средно равнище на разходите за периода 2000-2009 г. Определянето на тази горна граница ще освободи допълнителен ресурс за частния сектор и ще гарантира по-ефективното разпределение на ограничените финансови средства в държавата, така че да се постигнат оптимални темпове на икономически растеж. Изборът на пределния размер на държавата е обоснован с високата степен на социална осигуреност в страните от ЕС, във връзка с търсения баланс между оптималния ефект върху икономическия растеж и осигуряването на адекватна социална защита, както и с оптималното усвояване на средствата от европейските фондове, които допринасят за по-висок икономически растеж и индиректно стимулират растежа на бюджетните приходи.

Предложените промени са в подкрепа на стремежа за поддържане на балансирана бюджетна позиция на консолидирано ниво в дългосрочен план, като не се допуска дефицит над 2% от БВП. Това е буфер, който дава по-голяма сигурност за спазване на референтната стойност за бюджетния дефицит, съгласно Пакта за стабилност и растеж и избягване на политически манипулации. Промените в Закона за устройството на държавния бюджет влизат в сила от 1 януари 2012г. В кулоарите на парламента Дянков коментира, че по този начин от 1 януари 2012 година вече имаме 2 основни фискални правила, нещо към което се стремихме още от началото на тази година, допълни той. Пактът според него е важен за страната, за да се отличи България още повече като страната в ЕС най-стабилна финансова и фискална дисциплина.