Основните мотиви за промените в Закона за рибарство и аквакултури, по които в момента тече обществено обсъждане, определиха темата на разговора на в."Черно море" с Емил Милев, председател на първата у нас официално призната рибарска браншова организация" Черноморски изгрев" във Варна.

- Защо се налагат спешни промени в закона?

- Законът е от 2001 г. и вече 10 г. няма сериозни промени в него. Дори с приемането ни в ЕС бяха извършени само някои козметични изменения. Основната причина за налагащото се приемане на нов нормативен акт в момента е влизането в сила от догодина на новите европейски правила в риболова. Според регламент 12.24 на лодките над 12 м няма да се издават специални разрешителни за риболов, ако нямат монтирано VMS (система за сателитно проследяване на корабите). Предложението на ИАРА в новия закон е на всички лодки, които нямат монтирано такова устройство, да не се издава лиценз за 2012 г. Това е една от промените, която ще засегне голяма група рибарски лодки. VMS струва 10 000 лв. и за повечето колеги сумата е непосилна. Промените, които предлагаме да влязат в Закона за рибарство и аквакултури, са свързани с европейския регламент, който позволява държавата - членка на ЕС да не изисква монтирането на VMS при положение, че лодките не напускат 12-милната зона на териториалните води или пребивават по-малко от 24 часа в морето. Това е един шанс, който се дава на тези лодки да продължат да работят. Така че предлагаме нашето законодателство да се хармонизира с възможностите, които дава регламент 12.24. В момента се предлага най-строгата мярка - изобщо да не се издава разрешително без VMS. В същата посока, по която работи организацията ни, е за тези лодки да се кандидатства по линия на взаимопомощта между страните членки и VMS устройствата да бъдат купени от държавата. ЕС го дава като възможност в регламент 8.6.1 - за взаимопомощ между държавите от общността. Всяка от тях може да кандидатства и да получи до 85% финансиране за закупуване на тези устройства. Ако държавата членка сега не кандидатства, догодина всички колеги трябва сами да си купуват VMS. В момента сме в доста сериозни преговори с държавната администрация и се надяваме да успеем да помогнем да колегите.

- А какво става със забраната за тралене?

- Това е основен проблем, който от известно време вълнува обществеността. Ние разбираме, че общественото мнение е доста зле настроено към траленето. Забраната, влязла в сила преди 10 г. по едни стари изследвания, напълно забрани използването на дънни тралиращи и драгиращи уреди. Искаме в промените на закона да се заложи точка, която да позволява след съгласуване с Института по океанология (ИО) да бъде разрешено траленето на определени места. От няколко години непрекъснато алармираме, вече има индикации и от учените, които също са забелязали, че екологичната катастрофа в морето е свързана с рапана. Той унищожава мидените полета, които са филтъра на нашето море. Наблюдава се пик в неговата популация, която е изяла всичко до 30 м дълбочина - в този слой няма никаква черна мида. Дълго време се спекулира в общественото пространство, че екокатастрофата е вследствие на траленето. Най-лесно е да се хвърля цялата вина върху една малка група от хора, които не са добре защитени. Има доста други предпоставки и учените ги доказаха. Последните изследвания на учените от ИО потвърдиха наличието на съвкупност от фактори- глобалното затопляне, замърсяването и т.н.

- Ваши колеги поискаха да отпаднат държавните такси за разрешителните за улов на калкан?

- Това е друго наше предложение. Трябва да отпаднат таксите за специалното разрешително за улов на квотна риба. Със самото заплащане на стопанския лиценз в него се включва и квотната риба, така че с таксата после за нея се плаща още веднъж. За рибарските кораби това прави допълнително по 1300 лв.

- Напоследък се заговори, че делфините станали близо 2 млн. в Черно море и от тях рибарите не можели да хванат риба?...

- Да, така е. Спекулация е, че рибарите едва ли не скачат срещу делфините, което не е вярно. Проблемът с делфините е деликатен. Решението трябва да се търси в поставяне на електронни системи по даляните, които да пъдят делфините. Държавата може да помогне за отпускането на такива устройства. В интернет валят какви ли не обяснения по тази тема, всячески изопачени, включително и за траленето. Ние просто искаме да има регламент за траленето- след съгласуване с научните среди да ни се даде възможност да работим. Сега, когато учените са узрели, че има екологичен проблем в морето и по някакъв начин тези рапани трябва да се изземват от него, самият закон не го позволява, дори да става на определени места, по определен начин, с определени уреди. Става дума не за дънно тралене, а за бим тралирането, което на определени места е разрешено в ЕС. Това са олекотени тралове, които се движат по дъното, без да го заорават и да нарушават неговата цялост. Искаме законът да защитава и екологията, и бизнеса. Интересите на едните и другите се преплитат и са еднопосочни. Не е възможно след 15-ия метър дълбочина на леководолазен принцип да бъдат иззети стотици тонове рапани. Продукцията, която се обработва на година в държавата, е около 5000 т. Разберете, невъзможно е на леководолазен принцип това количество да бъде иззето от морето. А изследванията показват, че 100 т рапани изяждат 5 т черна мида на ден.

- Как ще коментирате новото изискване само фирми да извършват стопански риболов?

- Това е другата промяна в закона, с която от догодина лиценз за стопански

риболов ще се издава само на юридически лица или еднолични търговци. Това ще създаде сериозен проблем. С промените в закона трябва да се помисли и за малките лодки, примерно с улов 10-20 кг. Сега излиза, че и тези рибари трябва да си направят фирми, да плащат на счетоводител, което няма как да стане. Изобщо не е помислено, че и тези хора по някакъв начин трябва да си търсят препитанието чрез морето, макар че повечето са любители риболовци.

- А какво става с усвояването на европарите по ОП „Рибарство"?

- Програмата тръгна преди 4 г. Тази година има доста голям интерес към усвояването на европарите. Най-много са кандидатите по мярката за рязане на скрап на стари кораби. Вече има подписани договори по 3 варненски проекта, още 5 чакат за разглеждане на документите. Мнозина ме питат защо кандидатстваме за нарязване, искат всичко да бъде изопачено, че видите ли, няма риба и затова режем корабите си. Истината е съвсем друга. Корабите ни са много стари и за тяхната модернизация трябва да бъдат хвърлени много пари, което е излишно. И затова по- реално е те да се нарежат. Това е естествен процес - старите заминават, тези, които остават, ще могат да си качат улова и да имат пари после за модернизация. Мярката за модернизация на корабите в момента е спряна в цяла Европа, така че чакаме да бъде отворена отново.

- Колко кораба има в браншовата организация?

- 53 кораба с дължина над 12 м.

- Как върви риболовът тази година?

- За стопанския улов още не е тръгнал. Нашият промишлен риболов започва през септември-октомври. Тогава ловим сафрида на пелагични тралове.

- А калкана?

- За него падна забраната, но имаме проблем с все още неразрешения въпрос за лова в общностните води с Румъния. Премиерът Бойко Борисов удържа на обещанието, което ни даде преди 10-ина дни във Варна. Разбрахме чрез депутата от ГЕРБ Павел Димитров, че в Брюксел премиерът е говорил с румънския президент, който вече е разпоредил проверка за незаконно арестувания кораб на Христо Спасов. Очакваме скоро положителната развръзка. Има писмено решение на ЕК, което определя правилата за риболов в общностни води и развръзката не би могла да бъде друга. Само дето я чакаме повече от 2 месеца.