Лекарства, маскирани като хранителни добавки, се продават в аптеките и застрашават здравето на хората. Болните обаче не знаят това и ги комбинират с медикаменти, които са категорично противопоказни срещу редица от съставките им, разкриха фармацевти.

Нарушенията започнаха, след като преди месец влезе в сила изискването всички лекарства на растителна основа да се пререгистрират отново или да се изтеглят от пазара. То бе наложено в резултат на две директиви на Европейския съюз. По този начин вносителите и производителите на въпросните медикаменти на растителна основа си спестяват таксите за регистрация и чакането за това. Прикриването на лекарства, макар и на растителна основа, като хранителни добавки, може

сериозно да увреди здравето

на хората, тъй като съставките на някои от тях дават изключително тежки реакции в комбинация с други.

Това обаче не е написано върху опаковките, тъй като се водят добавки, за които не се изисква регистрация и клинични изпитвания, обясни председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов. Ехинацеята например, която едни фирми произвеждат като лекарство, а други пускат на пазара под формата на хранителна добавка, в комбинация със стероиди и антианестетини (обезболяващи) уврежда сериозно черния дроб, обясни той и допълни, че в последно време тя се продава предимно като хранителна добавка.

Като голям проблем той посочи жълтият кантарион, който, регистриран като лекарство на хранителна основа, се продава срещу рецепта от лекаря. Той обаче се търгува и като хранителна добавка, върху чиято опаковка не са оказани нито несъвместимостите с медикаменти, нито страничните реакции. В комбинация с дилоксин и еофексин, които се предписвани на хора с кардиологични проблеми, той провокира кървене и конвулсии.

Фитоестрогените, които на практика са лекарства на растителна основа, но се търгуват свободно и като хранителни добавки за регулиране на менструацията и за облекчаване на симптомите на климактериума, стимулират развитието на рак на гърдата.

По думите на Николай Костов по подобен начин стои въпросът и с безобидния на пръв поглед витамин С, както и с популярната в последните години гинко билоба.

Хранителните добавки не са обект на контрол от Изпълнителната агенция по лекарствата. Директива 2004/24/ЕС се отнася само за лекарствени продукти от растителен произход, а не за билки и билкови екстракти, лаконични бяха от агенцията.