Всъщност ултравиолетовите лъчи, от които ни пази слънцезащитния крем, са едва 3% от слънчевия спектър.

В тези 3% е разликата между бронзовия загар и меланомата. Ултравиолетовите лъчи са и сред основните причини за стареенето на кожата. Това прави предпазния крем един от малкото научно обосновани козметични продукти. Защото той наистина работи и е едно от малкото неща в козметичното ви шкафче, за които има стандартен и общоприет тест, подобен на клиничните изпитания във фармацията.

Ако на опаковката на вашия е означен SPF фактор, то той задължително е минал такъв тест.

SPF факторът се определя експериментално и важи за слой от 2 милиграма плажно мляко на квадратен сантиметър кожа (около 30 милилитра за тялото на средностатистически мъж). Той показва каква част от зачервяващите кожата UVB лъчи поглъща този слой. Има спорове дали SPF е надежден фактор при положение, че той не отчита ефекта на по-слабо енергийните UVA лъчи, тъй като те не водят до изгаряне. Но могат да повишат риска от рак. Всъщност някои слънцезащитни кремове дори не поглъщат UVA лъчите, затова, когато избирате, внимавайте до SPF фактора да има знак UVA, с който се означават кремовете с комбинирано действие в ЕС.

От химическа гледна точка анатомията на слънцезащитните кремове е сложна. Най-простите формулировки съдържат снад 30 различни съставки, сред които масла, овлажнители, сгъстители, аромати, успокояващи кожата вещества (като пантенола) и емулгатор, който да превърне всичко това в еднороден бял крем. Активните съставки са UV филтрите – вещества, които „изяждат“ вредната част от слънчевия спектър. Те могат да са органични и неорганични.

Органичните са молекули, съдържащи множество лакоми за ултравиолетови лъчи двойни връзки, а неорганичните са природни минерали, които може да откриете и в пастите за зъби – титанов диоксид и цинков оксид. И двата типа действат по подобен начин – улавят енергията на ултравиолетовите лъчи и я превръщат в топлина. Освен това имат и предимства, и недостатъци. Неорганичните филтри са много ефективни, но не могат да се слагат в големи концентрации, защото кремът ще оставя бели следи по кожата. Органичните са прозрачни, но не чак толкова ефективни, а и лесно се увреждат от светлината, поради което кремът трябва да се нанася отново. Повечето кремове съдържат комбинация от двата типа.

А какво крие бъдещето? Нанотехнологиите и сега царуват по плажа, тъй като неорганичните филтри обикновено са под формата на наночастици. Но в последните години се появяват притеснения, че едно от основните оръжия в артилерията им – титановият диоксид, може да се окаже канцерогенен.

Разбира се, въпросът още се проучва, но не се притеснявайте – неуморните учени вече работят по решение, което освен него ще направи по-безопасни и ефективни и органичните филтри. Скоро всички те ще се вграждат в големи „кълба“, изплетени от поли-млечна киселина – напълно безопасно и биоразградимо вещество, което се извлича от царевицата. „Скритите“ в полимерните сфери филтри действат по-ефективно и са по-стабилни. Има и неочакван бонус – така получените частици, освен че поглъщат ултравиолетовите лъчи, ги и отразяват, което ги прави дори още по-ефективни.