В датата 30 октомври явно има особена магия, защото на нея са родени две от най-популярните личности в Аржентина - Диего Марадона и Хорхе Букай. И двамата са тръгнали от мизерните улици на Буенос Айрес, за да стигнат върховете в своята професия. Но общото не е само в това, а преди всичко във факта, че са постигнали този успех единствено чрез труда и таланта си. За началото на своята кариера, както и за много други неща, Хорхе Букай не се поколеба да говори по време на второто си гостуване у нас по повод на книгата му „Разказвай с мен”. Както останалите му творби, и тя е плод на собствения му житейски опит, изтъкан от трудности, които повечето хора не биха преодолели.

За разлика от модерните деца, чийто проблем най-често се крие в дилемата кога да станат от компютъра, Букай започва работа още на 13 години. Такава е орисията и на неговите родители - бедни емигранти, пристигнали в Аржентина, без да знаят нито дума испански. Нямат професия, образование, а майка му не е завършила дори начално училище.

За да се издържат, продавали сандвичи по улиците

Но мизерията не ги озлобява, а поощрява усета им към духовното. Букай си спомня как баща му казвал на него и брат му (по-голям с 4 г.): „Деца, нямаме пари нито за кино, нито за театър, нито за нови дрехи, но трябва да бъдете спокойни, че за книги винаги ще намерим.” Затова, когато бъдещият писатели има празник, баща му се хваща на извънредна работа, за да го зарадва с някой роман. „Никога не предпочетох играчка пред книга - спомня си писателят - винаги отивах в книжарницата, където си избирах романи.” Но тяхната пленяваща сила не е достатъчна и на 13-годишния Хорхе се налага да изостави рицарските легенди, за да се сблъска с реалността. А тя е твърде далеч от идеалите. Букай приема най-различни длъжности, за да помага на семейството си. Днес обаче не съжалява за това. Убеден е, че многото превратности са направили устойчив не само характера му, но са стимулирали фантазията и амбицията му да постигне нещо повече.

Но много преди времето, в което може да си отдъхне от битовите проблеми, той работи като клоун, продавач на чорапи, санитар, застрахователен агент, шофьор на такси… Така успява да си плати таксите за обучението в Университета в Буенос Айрес, където през 1973 г. завършва медицина. Първоначално иска да специализира педиатрия, но после решава, че е по-добре да лекува душите и на децата, и на възрастните. Така става психотерапевт и като такъв работи 30 години.

Как обаче вместо обикновен пенсионер се превръща в звезда? Причината се крие във фанатичната привързаност в Аржентина към методите на Фройд. Според неговата доктрина пациентът трябва да лежи на диван, докато лекарят «ровичка» в душата му. Но Букай искал нещо повече - да каже на пациентите мислите, хрумнали му на сеансите. Хората са толкова впечатлени от тези записки, че му предлагат да ги издаде в книга. Букай събира притчите, с които лекува душевните рани на пациентите си, и ги предлага на всички, които търсят вътрешен покой. Допълнителен стимул му дава и фактът, че въпросните притчи, някои от които са му разказвани от неговите предци, помагат на пациентите повече, отколкото лекарствата. Така съдбата му приема неочакван обрат и световната слава каца на рамото му.

Но не само това различава Букай от колегите му. За разлика от тях той не смята, че хората с вътрешни проблеми трябва на всяка цена да посещават лекар. „Трябва първо да се работи над опознаването на самия себе си. Ако човек не може това, нека да чете повече. Ако и това не му помогне, да потърси помощ от най-близките си хора. И едва когато това не окаже ефект, да отиде на психоаналитик.”

Букай нашумява с успехите си в т.нар. гещалт терапия. Това е направление в психологията, различно от стандартната когнитивно-поведенческа терапия, което не изследва проблемите в миналото, а се съсредоточва в настоящето. „Това не е стандартната психоанализа, макар да има елементи и от нея. Аз не заставям пациента да се връща в миналото –- което е важно, само ще изплува по време на сеанса.” Букай акцентира на един от най-важните житейски уроци: умението да казваме „не”

„Това го могат малко хора, но е особено важно. Защото, за да може твоето „да” да бъде оценено по достойнство, трябва хората да са изпитали и силата на твоето „не”. Ако се запитате защо ви е толкова трудно да отказвате услуги, ще разберете нещо нелицеприятно: защото вие самите не обичате да ви отказват. И едва когато човек намери достатъчно вътрешна сила да преодолява отказите на другите хора, ще се научи да казва „не” на нещата, които му се струват неприемливи.” Този принцип е особено важен и в любовта, която е сред акцентите в книгите му. Освен за нея притчите му разкриват много други проблеми през призмата на мъдростта и натрупания опит: депресиите, материалните проблеми, конфликтите в семейството, липсата на самочувствие, отчуждението между родители и деца… Милиони читатели намират отговори на въпросите си в „Нека ти разкажа”, „Писма до Клаудия”, „Приказки за размисъл”, „Трите въпроса”, „Да се обичаме с отворени очи”… Въпреки успеха си обаче писателят скромно определя себе си като „професионален утешител”. И е предпочел да вложи парите си вместо в скъпи апартаменти в уютна къща в испанското селце Нерха, на крайбрежието на Андалусия. То също е свързано с лъчезарни личности - през 1981 г. там бе заснет сериалът „Синьо лято”. Когато не си почива, Букай се занимава с издаване на списанието „Здрав дух” и с многото лекции, за които е канен по целия свят.

Пленява го скромността

За писателя България е изглеждала мистериозно в началото, но още при първото си посещение у нас миналата година той сподели, че се е влюбил в страната ни. Втората му визита предизвика още по-голям интерес и Букай се срещна със столичния кмет Йорданка Фандъкова, която му подари икона на Св. София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов. Както „Монитор” писа, Букай призна, че у нас го учудва ниското самочувствие на хората, но го пленява скромността. Той намира въпроса за излизането от кризата за съвсем нормален, защото му го задават в почти всяка държава, която посещава, дори и там, където хората живеят значително по-богато от нас.

САМО ФАКТИ

- Ключът към успешната връзка е да не се преструваме на някой друг.

- Да си влюбен, означава не да обичаш сходствата, а да се влюбиш в различията.

- Не си всемогъщ! Поставяй си реални цели и прави най-доброто, на което си способен.

- Ако щастието се свързва с усещането, че не сме изгубени, ако в името на собственото ни „щастие” сме принудени да не се отделяме от брега, тази цена, поне по мое мнение, е твърде висока.

- Негодуванието, което изпитваме по адрес на несправедливостта, ни лишава от енергията, необходима за разрешаване на първоначалния проблем.

- Ако това, което виждаш, пасва “като по мярка” на истината, която е изгодна за теб… не вярвай на очите си!

- Близостта с другия е постижима само когато осъзнаем различията между нас и когато решим не само да ги приемем, но и да направим всичко възможно, за да може другият да остане различен и да остане себе си.

- Бъркаме мечтите с очакванията, без да разбираме, че мечтите отварят пред нас прозорец към целия свят и ни мотивират за действие, докато очакванията ни обричат на пасивност.

- Един от признаците на зрелостта, независимо дали ни харесва или не, е умението да се освободим от всичко, което вече го няма.

- Много хора се уповават на мисълта, че някъде в небето съществува висша сила, която ще премахне трудностите им… Бог е чудесен съюзник, но не бива да прибягваме към него, за да омаловажим собствената си отговорност. По-добре да потърсим сила и мъдрост, с които да приемем промените и да видим открилите се възможности.