От енергийната система, която ще изгради страната ни в следващите десетилетия, ще зависи доколко стабилно ще бъде българското общество. Това каза политологът Огнян Минчев в началото на днешната дискусия на тема "Енергетика и политика", която е част от отбелязването на 25-годишнината на катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски".

По думите му България върви по пътя на свръхконцентрация, свръхцентрализация и на свръхзависимост на енергийната, стопанската и икономическата си система от фактора Русия.

Д-р Димитър Иванов от Центъра за изследване на Балканите и Черноморския регион в своята тема "Руската енергийна политика - партньорство или заплаха" посочи, че Русия има цел да играе господстваща роля на европейския енергиен пазар. Той добави, че това е в противовес на европейската политика, чиято цел е да диверсифицира както източниците, така и начините за доставка. Освен това сред основните европейски задачи е въвеждане на единен либерализиран пазар, обратно на интересите на Русия да наложи монопол с високи цени и дългосрочни договори, посочи Иванов.

Той даде като пример за руския енергиен монопол България, която е "с една тръба и дългосрочен договор". Според него алтернативата за България са доставката на втечнен газ и добива на шистов газ. Димитър Иванов смята, че трябва да се помисли за създаване на специалност, в която да се изучават проблемите на енергетиката от технологичен, икономически и политически аспект, така че държавата да има подготвени кадри в тази област.

В проекта за АЕЦ "Белене" има заложени грешки още от самото начало, посочи Илиян Василев, председател на Българския икономически форум, който говори по въпросите на структурните проблеми в развитието на проекти в енергетиката. Според него, когато един проект е тръгнал и излиза от една стара система на мислене и отговаря на логиката на един стар манталитет на централизиране на решенията и на взимане на политически решения без здравата икономическа логика, то няма как той да не създава проблеми.