Варна няма и една хубава сграда в туристическите зони. Тази констатация направи вчера професор Масуд Исмайлу от университета във Венеция. Той отбеляза, че в тази част на града е истинска архитектурна каша. Този проблем бил характерен за повечето страни от бившия Източен блок. Те толкова са били ограничавани и са им налагани рамки, че сега всеки строи каквото му хрумне. Основната грешка била, че видените някъде проекти се опитват да се принесат механично у нас, без да се съобразяват със заобикалящата ги среда.

Професорът предвиждал в следващия си лекционен курс във Варненския свободен университет да работи заедно със студентите си по проектирането на устойчив градски стадион. При обиколка из града той забелязал, че Варна няма нито едно голямо спортно съоръжение от този тип. Идеята била подхваната и във Фейсбук от учениците му, които настоявали да участват в подобен проект. Вероятно много от идеите ще се заимстват и от текущата работа на професора по изграждането на голям спортен комплекс до летището на Венеция. Цялата му площ ще е от 2000 дка, от които 600 дка ще е само стадионът. Уникалното в проекта обаче щяла да е неговата устойчивост. На съоръженията ще се инсталират около 80 000 квадрата фотоволтаици, с които може да се осигури захранването на град с приблизително население 10 000 души.

Модата по „зеленото“ е опасна

Голямата опасност в момента според професора по архитектура е, че „зеленото“ строителство се превръща в мода. Като такова всички фирми се увличали с претенции за спазване на принципите му, но малцина го правели в действителност. Всеки просто си набавял сертификати за устойчиви материали, лепвали си едно „зелено“ пред името, за да се увеличи стойността на продукта си, но на практика много от принципите на това строителство не се спазвали.

Проблемът с качеството на материалите е изключително сериозен в цяла Европа, смята проф. Исмайлу. Той определи като грешна практиката да се внасят строителни материали от чужбина. При изграждането на сгради в една страна приоритетно трябвало да се ползват местни източници, за да е качествено строителството. По думите му така вероятността да се използва нещо неподходящо за конкретните климатични условия е много по-малка. Като пример архитектът даде два небостъргача по един и същ проект – вдигнати в Лондон и Дубай. Първо, те ще се впишат по много различен начин в архитектурата на двата града и сградата няма как да улови спецификите на мястото. Към това той добави и материалите, които биха реагирали по един начин в Дубай и по друг в Лондон.

Проф. Исмайлу взе участие в станалата традиционна архитектурна конференция на Варненския свободен университет. Той се изказа изключително ласкаво за студентите в учебното заведение. Висока оценка им даде и проф. Владимир Мако от Белградския държавен университет. Във форума бяха представени над 90 доклада от 12 национални и 9 чужди организации.