27% от децата в предучилищна възраст във Варна имат нервно-психични разстройства показва проучване на нервно-психичното състояние на децата, проведено от Регионалната здравна инспекция във Варна. Данните от проведения скрининг на нервно-функционалните разстройства са събрани по анкетен път от родители. В детската градина и в подготвителните класове децата от предучилищна възраст попадат в нова социална среда, тяхната информация се обогатява и разширява. Изискванията към нервно-психичните и психо-соматичните възможности за адаптация към условията на учебно-възпитателния процес и обкръжаващата среда се завишават непрекъснато. Нервно-психични разстройства са причина за отслабване на техните съпротивителни възможности и възпрепятстват правилното възпитание и формиране на детската личност. Също са предпоставка за детските неврози. Най-често застъпените етиологични фактори за възникване на невро-функционалните разстройства са разнообразните неблагоприятни въздействия от семейно естество, неправиленият възпитателен подход, променливото отношение на родителите към детето, нерационалният дневен режим и др. В проучването на инспекцията е установено, че почти полвината деца (56,3% от момчетата и 28,5% от момичетата) изживяват страх от тъмнината. Натрапливи фобии към животните отбелязват 35,7% от момчетата и 78,6% от момичетата. Страхова нагласа и нежелание да посещават детската градина или подготвителните групи в училище имат 30,0% от децата в изследваната група.

Поведенчески кризи се наблюдават при 28,6% от децата. Невротичното безапетитие се проявява при 31,3% от момчетата. То често настъпва като протестна реакция на детето при неправилен подход на родителите, възпитателите и учителите към него и обикновено има преходен характер. От профила на невротичните разстройства се установи, че 31,3% от момчетата и 28,6% от момичетата имат трудности в общуването с възрастните. Малка част от момичетата (14,3%) срещат трудности в общуването със своите връстници. Констатираните психо-соматичните нарушения при анкетираните деца са с ниска честота. Те се характеризират с функционални изменения на вегетативната нервна система: като вазомоторна лабилност, стомашно чревни смущения и нарушения на съня. Профила на често регистрираните нарушения на съня показва, че 37,5% от момчетата и 42,8% от момичетата страдат от неспокоен сън. Трудно заспиване се регистрира при 18,8% от момчетата и 21,4% от момичетата. Количеството на кошмарните сънища се увеличава при нарастване на психичното натоварване. Моносимптомните форми протичат с бедна и еднообразна картина, като най-често заболяването се проявява само с един симптом. Това са обикновено отклонения, които участват в картината на останалите неврозоподобни състояния. Различните протестни реакции се срещат при 37,5% от диагностицираните момчета и 35,7% от момичетата. Най-честата форма на невротичен протест е негативизмът. Често при травматизираните деца протестното поведение може да се фиксира като трайна форма и отклонение в характера и затруднение при установяване на контакт с околните, както и прояви на агресивност. Резултатите от анкетното проучване за агресивността при децата ясно показват, че само 16,6 % от тях често прибягват до агресивни действия, а при 30,6% епизодично се проявяват враждебни намерения. Повече от половината деца 52,8% отбелязват, че в техните групи много рядко се бият и обиждат. Сред децата от предучилищна възраст могат да се открият различни прояви на агресивността, изразени с различни средства и сила. Опитвайки да защитят своите притежания по-малките деца могат да използват сила или инструментална агресия. По-големите деца, например 6 – 7 годишните, могат да си послужат с личностно ориентирана, враждебна, агресия - критика, обиди, присмех, унижение, поставяне на обидни етикети. Данните от детската анкета показват, че 2/3 от възрастните /родители, учители и други/ прибягват до агресивни вербални действия /викове, караници и забележки/ за да контролират поведението на децата. Физическите наказания, заплахите, демонстрирането на сила и превъзходство могат да създадат у детето чувство за недостойност и безпомощност.

Емоционалната любов и топлина чрез прегръдки от своите майки отбелязват 75,0% от анкетираните деца. Само 41,6% получават безрезервна нежност и прегръдки от страна на бащите си. Много ниски са процентите на другите членове на семейството които задоволяват потребностите на децата от обич и привързаност. В проведената анкета децата декларират, че само 2,7% от майките и 5,5% от бащите се включват в техните игри. Голямата част от децата 36,1% играят с други деца, а 30,6% със своите братя и 25,0% със сестрите си. Връстниците влияят върху нервно-психическото развитието на детето чрез подкрепата и одобрението. Също те са модели за сравнение на своите качества, способности и ценности. Нервно-психичните разстройства при определени условия могат да станат причина за промени в характера и реактивността на поведението. Затова грижите за укрепване на психичното здраве и правилното нервно-психическо развитие на детето изискват осигуряване на необходимите условия за нормално обучение и строго съблюдаване на принципите на психопрофилактиката.