Марс се е оформил за рекордно кратко време, достигайки до сегашния си вид за някакви си три милиона години - много по-бързо, отколкото се предполагаше от учените, съобщава Би Би Си. Това бързо развитие обяснява защо червената планета е с маса само 1/10 от земната. Новото проучване, достигнало до описаните изводи и публикувано в "Нейчър", потвърждава 20-годишната теория, че Марс е останал малък, защото не се е сблъсквал с материала, от който са се образували планетите.

В младата Слънчева система, още преди планетите,  Слънцето е било в центъра на огромен дисковиден облак от газ и прах. Учените смятат, че планетите са израснали от материала, привличан от електростатичните заряди - същата сила, която задържа, например, прашните валма под леглото. Тези протопланетни "прашни топки" продължили да растат, докато се образували т. нар. "ембрионални" планети. Тези скални обекти били достатъчно масивни, за да упражнят силно гравитационно привличане върху материала наоколо, включително върху другите зараждащи се планети.

Избутвайки се взаимно от гравитационните си полета, "ембрионите" често излизали от оригиналните си орбити и понякога се оказвали на пътя на други големи космически скали. Ако станел сблъсък, зарождащите се планети или бивали изхвърлени от Слънчевата система, или пръсвани на парченца. От тези парчета се формирали други планети, често още по-големи. Смята се, че нашата Луна е резултат от сблъскването на Земята с ембрионална планета.

Чрез моделиране на процеса астрофизиците са в състояние да определят размера, който се очаква да има планетата на дадено разстояние от Слънцето. Марс е по-далечен и се очаква да е нараснал поне до размерите на нашата планета, но това не е така. Малката му маса накара много учени да достигнат до извода, че е пропуснал фазата на сблъсъци с новоформиращи се планети, което дава възможност за увеличаване на големината.

Доктор Никълъс Дофас от Университета на Чикаго и д-р Али Пурманд от Университета на Маями се заеха да потвърдят тези предположения чрез изучаване на химическия състав на метеорите. Чрез измерване на концентрацията на елементите торий и хафний в 44 такива космически парчета, специалистите достигнаха до най-прецизната оценка на времето, необходимо за формирането на Червената планета. То е между 2 и 3 милиона години, много кратко в сравнение с десетките милиона години, които са били необходими на Земята, за да достигне сегашните си размери.

"Приятно сме изненадани, че получихме точно потвърждение на идеята... че Марс е изостанал планетен ембрион" - каза д-р Пурманд за Би Би Си. Това предполага, че Марс е бил вече такъв, какъвто го знаем, когато Земята още е била в началото на развитието си. следователно не е изминал същия път на образуване като Земята и Венера.

"Фактът, че четвъртата планета, изглежда, не е претърпяла увреждания, може и да се е дължал на прост късмет" - каза астрофизикът д-р Дънкан Форгън от университета в Единбърг, Шотландия. Той добави, че изглежда невероятно една планета да избегне сблъсъци толкова дълго, но статистически това би трябвало понякога да се случва. Форгън поясни, че когато моделират планетарната динамика, учените предсказват какво ще стане по принцип, но е много по-трудно да се каже какво ще се случи в определени слънчеви системи или при специфични случаи като този на Марс.