На този ден, на 24 май, първом е редно да почетем учителите. Те са създателите на този празник. Преди 160 години пловдивските учители Найден Геров и Йоаким Груев изравят българската азбука от пепелището и я превръщат в национална гордост, в част от българското самоосъзнаване. Така започва всичко: буквите и учителите са ни направили народ.



По-късно Стоян Михайловски, който е поет и писател, но също и дългогодишен преподавател, сиреч учител, пише текста на химна “Върви, народе възродени” , а след това един друг учител, композиторът Панайот Пипков в един час по музика в Ловешката гимназия създава и музиката.

Затова 24 май е празник на Светите братя Кирил и Методий и на българската азбука, но е и празник на българските учители. И на техните ученици, каквито всички българи сме били.

Учителите в България никога не са били особено богати, но са били времена, когато са били уважавани повече, отколкото е сега. Причината не е толкова в учителството; истината е, че като нация, държава и общество ние подценяваме този труд, не разбираме напълно учителската мисия. Дали сме им най-ценното, което имаме – нашите деца, чакаме да направят от тях хора, да им дадат ценностите, които са ни съхранили, да ги научат на четмо и писмо.

И в същото време - това не е хленч, а само констатация – всеки започващ сержант от полицията получава заплата, която един учител ще постигне в края на трудовия си път. Приоритети. Да му се не види.

Въпреки това, не само защото е празник, трябва да признаем едно: българските учители се справят по-добре от българските полицаи. И, ако това все още има значение, българските учители са положили основата на нашата държава, която най-напред е възникнала там, при буквите.

Това е светата истина.

“Великите просветители Кирил и Методий оставиха на славянските народи, и не само на тях, на цялата цивилизация наистина безценен дар – първата кирилска азбука. Създадена преди 11 века, тя стана основа на редица национални езици, в значителна мяра повлия на формирането на най-богата култура на славянските, но не само славянските народи…Езикът е духовно, културно и историческо наследство, определя националната идентичност, създава единство у народа, а и на цялата страна. Може да се каже и по-силно: езикът е основа на националния суверенитет”.

Добре е казано, макар да не го е рекъл някой българин, а Владимир Путин. Не съм му почитател, но което е така, е така.

Трябва да разберем, по-скоро да си спомним, че много преди Путин ние, българите като нация сме осъзнали това, което той говори на 23 май 2011 година. Езикът и нашата азбука са ни дали национален суверенитет далеч преди да възстановим националната си държава. Чак след учителите са дошли полицията, войската, Третото българско царство и Първата българска република.

Затова 24 май е празник на буквите, но и на държавата.

Заедно с това е и празник на писмовните българи. На тези, които четат. На писатели и поети, на журналисти, които не са забравили, че не работят в рекламна манифактура, а във фабрика, която трябва да произвежда свяст ежедневно и да я дава на хората, на артисти и художници, на честни и почтени българи, за които България започва там – от буквите, от словото.

Честит празник на буквите, българи.

На многая лета.