Страната ни няма политика за развитието на къмпингите като алтернативен вид туризъм, каза пред Агенция „Фокус” директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. Поради тази причина може да се каже, че България е задраскана на картата на Европа като страна, която може да предлага къмпинг, по начина, по който тази услуга се разбира в Европейския съюз.

Иначе у нас има прекрасни условия за развитие на къмпинг туризъм. Той е спонтанен, поддържан от самите къмпингуващи, а не по инициатива на общините и държавата, който могат да създадат политика с цел получаване на допълнителни приходи, каза Румен Драганов.

Къмпингите в България са намалели значително през годините след демократичните промени. Били са приватизирани, като някои от териториите са били застроени. Появили са се редица и реституционни проблеми с къмпингите – не е било ясно кой ги е приватизирал и дали е върнал земята на жителите на съответното населено място, дали това е направил областният управител, който е продал съответния къмпинг, като държавна собственост. На няколко места по Южното Черноморие се е наложило дори къмпинги са бъдат преградени с бодлива тел.

По принцип къмпингуващите традиционно предпочитат да прекарат почивката си по този начин – в каравана и в палатка. Те се приемат за специфична група туристи, които са създали определени навици. „На къмпинг ходят хора с по-артистични наклонности и по принцип са доста по-културни от средната маса. Това са хора, които знаят как да се забавляват и знаят как да прекарват времето си. Като цяло ходенето на къмпинг е интелигентен вид туризъм”, обясни експертът.

Погрешно е са се мисли, че на къмпинг ходят само бедни хора. Ходенето на къмпинг в Европа не се счита за евтино прекарване на почивката тъй като караваните са доста скъпи. Скъпо е и тяхното техническо обслужване, подчерта Румен Драганов.