Едва 37% от завършилите варненските вузове успяват да се реализират по своята специалност на трудовия пазар. Това показва регионално изследване за последните 5 години, данни от което бяха изнесени на срещата разговор на тема „Изисквания на бизнеса към съвременното техническо образование", която се проведе в Стопанска камара - Варна. Във форума участваха преподаватели от Техническия университет (ТУ), експерти, представители на бизнеса и на местната власт. Оказва се, че обучаваме студентите как да правят каруци, а не как да правят интелигентни системи - около това мнение се обедини част от бизнеса. Така било, защото структурата на обучение е предметно ориентирана, има номенклатура от специалности, нароиха се над 30 научни направления и всяко от тях смята, че е фундаментално. Никой вече не говори за конкретни технологии, а за автоматизирани системи. Бизнесът вече ги внася, има ги и в нашия регион. И сега излиза, че нямаме подготвени инженери, които да ги управляват, заяви проф. д-р Асен Недев, бивш ректор на ТУ, сега експерт от страната на бизнеса. За пример той даде изискването, поставено от Съюза на индустриалците в Германия, образованието в техните вузове да бъде обърнато така, че фундаментът да са не технологии, а знанията те как да се управляват. Искаме да провокираме нашите вузове да разгледат сериозно проблема с бъдещата си структура и състоянието на обучението, за да отговорят на нуждите на бизнеса, категорични бяха участниците във форума. Според проф. д-р Стефан Барудов, също бивш ректор на ТУ, където има сериозен бизнес, там има и сериозно обучение, защото те са като скачените съдове. Редно е бизнесът да заявява какво очаква от нас, за да бъде заложено и контролирано на изхода. Сега дипломата не е гаранция за възможностите, които могат да се реализират в бъдещата работа, категоричен е проф. Барудов. В тази връзка той смята, че трябва да се издават сертификати за уменията, допълващи дипломите, което може да се направи съвместно с браншовите организации. В ЕС се провежда обучение, което продължава чак до пенсиониране, а при нас става обратното - даваме една професия за цял живот. За връзката на ВУЗ с бизнеса е важно да има експертен съвет, който да включва и специалисти от производството, финансите. Проф. Барудов даде като положителен пример Съвета по корабостроене към ТУ - Варна, чийто представител инж. Иван Даскалов, директор на „Корабно машиностроене" АД, също участва във форума.

В криза държавата трябва да отделя повече пари, за да се увеличи приемът във вузовете, заяви Огнян Спасов, изпълнителен директор на Стопанска камара (СК) - Варна. Това негово предложение е било в пакета от антикризисни мерки, предложени на кабинета, но още не е реализирано. Той пресмята, че издръжката на един безработен младеж е по-скъпа от средствата за обучението му. Освен това се създава бъдещ капацитет от кадри, които ще са нужни след края на рецесията, допълни Огнян Спасов. 5 ВУЗ-а има във Варна и те са облагодетелствани в развитието си от наличието на сериозни инвестиции в регионалния бизнес, каза зам. областният управител Николай Няголов. С промените в Закона за академичната автономия вече се дава възможност ректорите да станат мениджъри, а не само администратори на вузовете и които от тях са на мястото си, ще успеят да осъществят реалната връзка между бизнеса и академичното обучение на студентите, допълни Николай Няголов.

Доц. Христо Христов от Техническия университет - Варна:: Варна има шанс за успешна симбиоза между бизнеса и ВУЗ

Изключително важно е да се създаде директна връзка на академичните среди с реалния бизнес, която да бъде винаги динамична и да насочва научната проблематика в актуалните области на бизнеса. Това заяви доц. Христо Христов от Техническия университет - Варна, по време на срещата разговор в Стопанската камара. На форума беше даде за пример град Дънди в Шотландия, където през 60-те години на миналия век се е развивало корабостроенето, 10 г. по-късно било прехвърлено в Китай и веднага като следващо по-високо технологично производство започнали да правят банкомати. В Дънди произвеждали над 70% от банкоматите в Европа. В началото на ХХI в. и те отишли в Китай. В момента градът произвежда материите, от които се шият облеклата на пожарникарите, по изключително скъпи технологии и с много висок принаден продукт. Този път на развитие се основава на създадената организация, при която бизнесът инвестира, ВУЗ го подкрепя и така, вървейки заедно, отиват към все по-високо ниво с все по-голяма принадена стойност. В тази насока Варна има шанс, тъй като сме център с развити научно-технически направления, които, макар и позападнали, още действат, подчерта доц. Христов. По неговите думи, за да се отговори на динамиката на пазара на труда, бизнесът трябва да отиде на изхода, там, където се произвеждат кадрите, но не само като наблюдател, а да стане пряк участник. Дошъл е моментът, когато трябва силно да се заяви, че фирмата това не са сградите, техниката, оборотните средства, а преди всичко кадрите, категоричен е доц. Христов. Според него тук трябва да се търси симбиозата на бизнеса с ВУЗ, която ще помогне на фирмите да тръгнат напред, ще осмисли и учебните програми на университета. Той смята, че тези връзки могат да станат много силни при наличието на научноизследователски институт, в който изследователската дейност на ТУ да става съвместно с бизнеса. Според него взаимодействието с органите на властта в лицето на общината, областната администрация е много добро в ТУ. Има смисъл то да бъде разширявано и по отношение формирането на регионалната икономическа политика, която да има трайни приоритети във времето, независещи от отделните политически сили, подчерта доц. Христов.