- Г-жо Иванова, на едно от последните събития, свързани с вас, отново направихте забележка, този път на гримьора си Кирил Чалъков, че ви нарича най-голямата, най-великата... Защо не приемате това определение?

- Не че не го приемам, но... се чувствам неудобно и това не е кокетиране. Не зная... всъщност имам си отговор, но нека остане за мен самата.

- Не искате да ни споделите?

- Не, аз не съм човек, който обича да се хвали.

- Хората казват, че скромността днес не е добродетел...

- Да, така е.

­- Успяват агресивните, нахалните...

­- Да, съгласна съм...

­- Защо тогава залагате на скромността?

­- Мисля, че все пак съм постигнала в живота, в кариерата си нещо, което не го дължа на това да съм нагла, нахална и безотговорна.

-Напротив, вашата отговорност винаги се дава за пример от хората в екипа ви, за които сте невероятен професионалист. Какво изисквате като професионализъм от тези хора?

­- Преди всичко искам, ако са професионалисти, те да работят изрядно, да си вършат работата както трябва. Трябва да са дискретни...

- Никога не пропускате да благодарите на екипа си, но как избирате кой да бъде в него?

­- Избрала съм екип от перфектни музиканти, това е най-важното. Каня хора в екипа си да работим заедно, след като получа информация, че са перфектни музиканти и лично се убедя в това. След това вече изисквам от тях да не пият, да не закъсняват...

­- Как така да не пият?

­- Ами алкохол... Като са си у дома, да пият, да правят, каквото си искат, но като тръгнем на работа, на турне, имаме режим. Досега нито един не се е издънил, казано на жаргон.

- Колко време?

- Ами 6-7 години, а с Ангел Попов–Ачо работим вече 20 г. Нямам проблеми с нито един от моите музиканти. При мен е много важно да не се закъснява и всеки да прави това, за което е дошъл.

-Не ви ли изморяват тази дисциплина, този режим и график?

- Не, не мисля, че някой би могъл да се измори от дисциплината и графика, защото така нещата вървят, а иначе – не.

- А откъде черпите силата и енергията си? На сцената не спирате да скачате и да танцувате.

­- Приличам на майка ми и на баба ми по бащина линия. Те бяха такива. Майка ми почина на 93 г., а баба ми към 100. Аз приличам повече на баба ми, защото тя беше такава дребничка и слабичка и вечно щъкаше нагоре-надолу.

­- Връщам се към една от последните ви изяви, на които присъствах, и ще ви споделя, че когато се появихте на сцената, един мъж възкликна: „Боже, колко е фина!“ Как постигате тази форма?

-Много благодаря за комплимента! Не зная как постигам формата си...

­- Е, какъв е режимът ви?

-Не ям много. Това е най-лесното и простото. Имам си специална диета, която сама съм си измислила. Като я кажа на някого и ми отвръщат „Аз не мога така!”. Ами като не можеш, тогава яж и дебелей!

-Ще ни споделите ли диетата?

-Аз не стоя гладна. Сутрин, като стана, изпивам една чаша топла вода. После изпивам едно кафе с малко млекце и това е и закуската, и обядът ми, защото ставам към 13 ч. Изгладнявам към 4-5 следобед и тогава изяждам една попара със сирене. Едно малко сухарче с много малко сиренце и гореща вода. Без захар и без сол. След това храната, която е малко по-здрава, я пазя за вечерта, защото човек като е гладен, не може да заспи. Това важи и за мен, затова късно вечерта ­ към 9, 10 или 11 ч, изяждам един или два белтъка с малко сол. Обичам да си хапвам и карфиол с мед, много е приятно.

-Ама вие ядете като врабче...

­- Ами, да! Това ми е храната. Не ям месо.

- Защо, от любов към животните или защото не ви харесва?

­- Няма нищо общо с животните. Не ям месо, защото не зная какво е това месо. Хората от екипа ми ­ Иван Салчев и Ангел Попов, ме снабдяват с прясно млекце, което е от истинска крава, и с яйца от истинска кокошка. Научих се и да правя кисело мляко. Научих и Салчев и сега, като се чуем по телефоните, все се питаме „твоето стана ли, а твоето стана ли”. И си имам кисело млекце в хладилника винаги. Ако прегладнея, може да си хапна млекце със сухарче или с мед... Човек като иска, няма да остане гладен, но аз не се тъпча с тестени неща, хляб не ям... само тези сухарчета, но те са толкова малки... и максимум да изям 4-5 на ден. И още нещо ­ след всяко ядене изпивам по една чаша преварена гореща вода.

­- А какъв е гримът, който харесвате за себе си?

­- Обичам нежен грим, елегантен. Не обичам прекалено силни тонове и не полагам много ярко червило на устните си например. Подчертавам очите си.

­- Колко е важна красотата днес в шоубизнеса?

­- Красотата е важна, но ако човек е много бездарен, горкият, красотата не може да го спаси в никакъв случай. Красотата е важна в началото ­ да видиш един приятен човек на сцената, приятна актриса, приятна певица или певец.

­- Имате една култова реплика по повод бездарниците. Казвате, че у нас е „нашествие от бездарници”.

­- Да, така е! То е огромно, нашествието... Може би затова и не искам да ме обявяват най-добрата ли съм, първа ли съм, втора ли съм, защото те всички са първи. То от тези първи човек не може да се дореди! Всички са първи, всички са най-велики, идолите на тази държава, идолите на този български народ... То много идоли, много нещо! А и секссимволи... Това да не говорим...

- В тази връзка самооценката на българина колко е реална днес?

­- Май не е много реална.

­- Нямаме значи правилното огледало...

­- Не! Но човек, мисля, че като се гледа всеки ден, е важно какво вижда в огледалото, а той май вижда това, което иска да види, не реалността.

­- Какво тогава трябва да се случи, за да спрем да се виждаме по начина, по който всъщност не изглеждаме?

­- Трябва да се пресяват нещата. По най-простия начин. Като вземем ситото, всички дребосъци трябва да изчезнат и това, което остане вече ­ това е, което трябва да остане. И по всички телевизии едни и същи образи, едни и същи въпроси, едни и същи секссимволи, едни и същи велики звезди... Всичко е едно и също. Съжалявам, че така говоря. Не съм аз най-великата, в никакъв случай, но в тази държава имаме достойни певци, достойни артисти, достойни българи... Нека тези достойни хора излязат на повърхността. Имаме ги. А не да се чудят тези българи къде да изчезнат и къде да заминат.