- Какво се крие зад усмивката ви?
- Обичам да се смея. Радвам се, че запазих чувството си за хумор и че попаднах в театър, в който смехът преобладава. Радостта на публиката е най-голямото ми удоволствие.
- Когато изпитвате безпокойство как успявате да направите така, че зрителите да не разберат?
- Аз не крия безпокойството си. Това е нормално човешко чувство. Но преодолявам тия състояния благодарение на това, че имам около себе си куп звезди, които умеят да разсмиват хората, включително и мен.
- Как успявате да разсмеете хората?
- Не ми е било леко. Всяко начало за мен е било трудно. Дори и детството – аз нямах първи учебен ден. Разболях се от скарлатина и не можах да изживея този ден. След това в Сатиричния театър също не ми вървяха добре работите. Две-три години не можех да намеря себе си. И Боян Дановски, тогава директор, ми каза – Кольо, трябва да си търсиш призванието другаде, не ставаш за комедиен актьор.
- Как успяхте да им докажете, че ставате?
- Аз съзнавах, че не бях адекватен в първите години. Имаше си лични причини за това. Имах шанса да ме поканят в театър “Трудов фронт” за гастрол, да играя един ученик в пиеса на Климент Цачев. Желчо Мандаджиев ме покани да изиграя един влюбен ученик. Изиграх го и публиката ме заобича, почнах да усещам аплодисменти от залата и влязох отново в Сатиричния театър с друго самочувствие. Заредиха се роля след роля и осъзнах колко е хубаво да си в театър, който радва хората. Тогава получих покана да отида в Народния театър, но по съвет на моя учител Стефан Сърчаджиев, който каза “твойто място е в Сатиричния театър”, си останах в моя театър. Това си е моят театър, вече 54 години играя в този театър и се чувствам страшно добре. Имаше страхотни драматурзи. Играехме страхотни пиеси.
- Имате ли си любим образ, любима пиеса?
- Имах си любим автор – Станислав Стратиев и, разбира се, Йордан Радичков. Двамата влязоха в нашия театър като драматурзи и направиха много пиеси. Аз там намерих себе си. Най-добрите ми роли бяха в “Римска баня” и в “Сако от велур”. Там получих и награди, но те не са важни, а удоволствието да усещаш любовта на зрителя. Това ми пълнеше душата, караше ме да съм щастлив. Добре, че останах в Сатиричния театър, но това е благодарение на тези писатели, които пишеха свестни и умни неща.
- Днес липсват ли такива?
- Тази година нашият театър е посветил на Станислав Стратиев по случай на 70-годишнината му. “Римска баня” сме я играли преди 40 години и сме я играли 414 пъти.Сега новата постановка, която направихме, се играе 100 пъти. И продължава да има публика. Идват нови, млади хора. Станислав Стратиев се шегуваше, че е класик и ние му се смеехме, но той наистина е класик. Аз съм играл в пет пиеси на Станислав Стратиев и то с неговата благословия, той много искаше аз да ги играя. Той ми беше приятел, но не само приятел, а просто сродни души.
- Знам, че сте били приятели с Георги Парцалев. Как ще го запомните?
- Ние много сме играли с него. Много го обичах. Били сме дружки, но особено се сплотихме в “Тримата от запаса”, където играхме с Кирил Господинов.
- Какво си спомняте от снимките на този филм?
- И смешни, и тъжни. В този филм много ме гърмяха, потъвах в ледени води, преживях истинска война. Режисьорът Зако Хеския искаше всичко да е като истинско. Имаше една сцена със Стойчо Мазгалов, когато пренасяхме ранен войник и трябваше да минем по един мост. Аз знаех хитрината на Хеския – че ще гръмне моста, когато сме по средата му и затова викам “бавно ще бягаме, а като стигнем до мястото, ще бягаме”. Обаче той натисна копчето и хвръкнахме, аз се намерих на брега на езерцето. Аз се скрих под каската, та да не ме ударят талпите, които хвърчаха във въздуха. Мъка. Въобще филмите, в които съм играл, много мъка съм имал. Стреляли са ме, шамари са ми били, какво ли не. Затова много обичах роли, в които да съм с фрак, да танцувам, да пия шампанско. Но съдбата ми е такава – на комедиен актьор.
- Вярно ли е, че мразите датата 8 ноември?
- На 8 ноември излетях с колата след едно представление с Търновския театър в Елена. Бързах да стигна то Търново, за да вечерям, понеже тогава ресторантите затваряха в 11 часа вечерта. Не бях закусвал, обядвал, надявах се поне да вечерям. Засилих колата, заваля дъжд. На един мост на края на Елена колата се хлъзна и перилата я срязаха наполовина. Аз изхвръкнах през стъклото и паднах някъде в реката. Двама бармани, които се връщали от работа, видели, че долу в реката единият фар на колата свети. След това ме намерили, качили ме на самолет за София и две години бях по болници. На същата дата имах и друг инцидент на връщане от представление в Козлодуй.
- Догодина навършвате 80 години. Какво ще си пожелаете?
- Здраве и роли. Макар за нас на тази възраст трудно да се намират роли, на мен ми се играе.








Новини - теми













БМФ получи четиринадесетия кораб от серията „Ком“
Инвестират над 6 млн. евро в цялостно обновяване на Летния театър, ще има подвижен покрив
Д-р Хубанов: Огради, жалби и дела спират 7 години строежа на модерна болница във Варна
Съдът образува дело срещу решение на РИОСВ – Варна за спиране на проект за вятърен парк
Три верижни катастрофи за по-малко от три часа на Аспарухов мост
Верижна катастрофа на Аспарухов мост предизвика километрично задръстване
Лили Иванова обяви последното си голямо национално турне
От Ню Йорк до Неапол: Екслузивно - Орлин Горанов и Орлин Павлов на една сцена на летен театър Варна!
4000 дози „райски газ“ иззеха във Варна, 26-годишен остава в ареста за продажба на непълнолетни
МЗ: Държавните болници натрупали 426 млн. евро дългове, „Св. Анна“ – Варна сред най-задлъжнелите
МВР ще ползва опита на Испания в борбата с гонките
Какво ще бъде времето в събота по Черноморието?
Нов инструмент в „еЗдраве“ ще следи за фиктивни прегледи и хоспитализации
Карин дом отбелязва 30 години с двудневен фестивал с кауза във Варна
Би Би Си: Потвърдените руски военни жертви във войната в Украйна надхвърлиха 226 хиляди
Хейлан Варна представя специализирани УНГ изследвания за ранна диагностика при възрастни и деца и гостуващ детски гастроентеролог от София на 13 юни
Премиерът: Кандев изложи само лични мотиви за оставката
Снимат игрален филм за олимпийския шампион по бокс от Варна Ивайло Маринов?
На 4 от всеки 10 души, ползвали услуги на администрацията, е искан подкуп
Проливни дъждове и бури причиниха щети в Букурещ и 15 окръга на Румъния
Пункт за дарения за пострадалите в село Тича отваря в събота във Варна








RSS Новини