Билковите лекарства без лиценз вече са незаконни и не могат да се продават на пазарите в ЕС. Родните аптеки и сайтовете за онлайн продажби също рискуват солени глоби, ако предлагат подобни хапове. Забраната влезе в сила, след като вчера изтече 7-годишният преходен период, предвиден в специална директива на ЕС. С нея Европейската общност се надява да осигури пълни гаранции за безопасността на всичките препарати и отвари, с които ни лекува традиционната медицина. Дългият преходен период даде на вносители и производители достатъчно време, за да докажат, че продуктите им не вредят и са с приемлива ефективност, коментира комисарят на здравеопазването и защита на потребителите Джон Дали.

Директивата не забранява витамините, минералните добавки и билковите чайове, нито хомеопатията, побързаха да уточнят от Брюксел. Тя обаче въвежда задължителна, макар и доста опростена в сравнение с останалите лекарства, процедура за легализиране. Билковите хапове могат да се регистрират без проучвания и клинични изпитвания, задължителни за останалите фармацевтични препарати. Вместо това производителят трябва да докаже, че продуктът му не вреди, а безопасността му е

изпитана в продължение на поне 30 години

употреба, от които 15 години и от европейските пазари. Билкови лекарства се признават само чрез традиционната история на продукта или чрез признати фармакологични качества на билковите съставки, обясняват от Брюксел. Макар да са с естествен произход, те могат да са вредни. Поради това попадат в обхвата на законодателството за фармацевтичните продукти.

Новият ред не се отнася само до традиционните европейски растения, той важи също за китайски и аюрведически лекарствени продукти. Според Николай Костов от Асоциацията на собствениците на аптеки директивата до голяма степен цели да гарантира

безопасност от азиатските продукти

Някои от страните като Чехия и Холандия например предупредиха, че билковите лекарства ще се предлагат вече като хранителни добавки, за които лицензирането не важи.

Други обаче като Великобритания и Белгия се готвят стриктно да спазват директивата. Трети възразяват, че малко производители на традиционни препарати могат да извадят между 95 000 евро или 140 000 евро за тяхното узаконяване. До момента в ЕС има малко над 200 лицензирани продукта от 27 растения. Има голяма опасност от незаконна търговия с лекарствата, с които европейците са свикнали, предупреждават недоволните от новия ред.

За да облекчи процедурите, ЕС създаде и Комитет по растителните лекарствени продукти към Европейската агенция по лекарствата. Той подготвя списък на растителни вещества, които са използвани достатъчно дълго време, за да е ясно, че не вредят. Списъкът може да служи като доказателство за безопасност. В него са включени например невенът, ехинацеята, обикновената мента, елеутерококът, известен още като сибирски женшен, и др.

В родните аптеки ги водят хранителна добавка

У нас фармацевтите не очакват големи промени заради забраната, тъй като повечето хапове на растителна основа и сега са регистрирани като хранителни добавки. Така се заобикаля новата директива, но пък препаратите не могат да претендират че лекуват, твърди Николай Костов от Асоциацията на аптекарите. У нас дори традиционни европейски препарати, регистрирани там като лекарства, също минават за хранителни добавки, за да се избегнат въртелите на регистрацията.