Отварянето от 1 май на трудовите пазари на Германия и Австрия за граждани на 8 източноевропейски страни няма да доведе до масов приток на трудови мигранти, смята Европейската комисия. Когато през май 2004 г. Полша, Словакия, Чехия, Унгария, Словения, Латвия, Литва и Естония се присъединиха към Европейския съюз, на 15-те "стари" страни-членки бе разрешено да затворят трудовите си пазари за граждани на тези източноевропейски страни за период до 7 години.

Теодор Тодоров

Според ЕК Германия и Австрия, последните държави, които използват тази опция, могат да очакват приток от съответно 100 000 и 150 000 души годишно след 1 май, когато отпадат ограниченията. "Масов приток... към Германия и Австрия не се очаква. Възможната бъдеща трудова миграция вероятно ще бъде положителна тенденция за тези страни, които имат едни от най-ниските равнища на безработица и най-висок брой свободни работни места" - отбелязва комисията.

Новопристигналите източноевропейци ще допринесат за намаляване на спада в броя на германците в трудоспособна възраст, за който се очаква да се понижи от 45 млн. души през 2011 г. до 41 млн. души през 2020 г., посочи Кристина Ариго, говорителка на еврокомисаря по заетостта, социалните въпроси и социалното включване Ласло Андор.

Най-източните членки на ЕС – България и Румъния, които се присъединиха най-късно към ЕС – през 2007 г – все още чакат за достъп до трудовите пазари на Германия и Австрия. Засега българите и румънците имат пълни трудови права в 15 от 25-те останали държави в ЕС: Дания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Полша, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Унгария, Гърция, Испания, Португалия и Чехия. Ограниченията за тях остават в Белгия, Германия, Ирландия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия, Австрия, Великобритания и Малта.