Да се създаде публичен регистър на длъжниците, поискаха вчера от фирмите, събирачи на дългове. Според тях той трябва да е по подобие на Централния кредитен регистър, от който сега банките вземат информация за това кой колко кредита и от коя финансова институция е получил. Идеята е регистърът на длъжниците да се състои от две части, обясни Васил Тошев, който е шеф на една от фирмите за събиране на вземания. В едната част ще се вписват фирмите, които са некоректни платци. В другата част на регистъра пък ще се публикуват имената на хора, които са натрупали борчовеза ток, вода, парно, GSM, уреди на изплащане и всякакъв друг вид задължения, без кредитите. За целта първо трябва да бъдат определени критериите, по които една фирма или физическо лице ще се качват в „позорния” списък. Тошев даде за пример, че един такъв критерий може да е неплащането на някоя сметка за срок, по-голям от 60 дни. Този регистър ще може да се ползва от държавните институции, както и от фирмите, които събират дългове, предвижда още идеята.Според Тихомир Тошев, изпълнителен директор на Кредит Център, чрез регистъра ще излязат наяве тези фирми и физически лица, които са свикнали да се скатават и да не си плащат задълженията. Той съобщи още, че въпреки всеобщото мнение, че най-големите задължения са към банките, това не е така. Най-големият проблем е с междуфирмената задлъжнялост, която по различни оценки е 100-160 млрд. лв., смята той. Голяма част от фирмите, които ще фалират тази година, са тези, които не са управлявали вземанията си, прогнозира шефът на Кредит Център.Колежката му Райна Миткова-Тодорова, която е шеф на друга фирма, цесираща дългове, допълни, че в момента най-рисковите сектори са селското стопанство,търговията на дребно и едро както и недвижимите имоти. Според нея от фирми и хора в тези сектори е почти невъзможно да бъдат събрани някакви вземания.Димана Митева от НАП, която също взе участие в дискусията, коментира, че идеята за създаване на такъв регистър на длъжниците е добра. Според нея ролята на доброволното събиране, каквото практикуват колекторските фирми, е голяма. Митева посочи, че през миналата година НАП е събрала чрез доброволни методи 2,5 млрд. лв. публични борчове, а чрез принудително събиране – едва 125 млн. лв.Освен регистър фирмите в този бизнес поискаха и създаването на специален закон, който да урежда отношенията между кредитора и колектора, от една страна, и между колектора и длъжника, от друга. В него трябва да бъде записан редът, по който кредиторът възлага на колектора, допустимите мерки за събиране на вземането като начините на контакт с длъжниците, часовете от денонощието, в което той може да бъде търсен. Заедно с това според Васил Тошев колекторските фирми трябва да бъдат лицензирани и при неспазване на закона лицензът им да бъде отнеман. „Има фирми, които ползват методи на ръба на закона”, не отрече и колежката му Райна Миткова-Тодорова. Според шефът на Кредит Център Тихомир Тошев пък в момента на пазара има 20 фирми за събиране на дългове, но само 10 от тях работят ефективно.До няколко месеца предстои колекторските фирми да се обединят в асоциация. Според Тихомир Тошев обаче едва след 2 г. може да се очаква да има влязъл в сила закон.

Прибират между 2 и 30 на сто от борча

Между 2 и 30 на сто от дължимата сума прибират фирмите, които изкупуват борчове за ток, вода, парно или неплатени сметки към други компании. Точният процент зависи от конкретния клиент, сумата и бранша, обясни Райна Миткова-Тодорова, която е шеф на такава компания. Тя посочи, че за миналата година на управляваната от нея компания са били възложени за събиране дългове на обща стойност от над 400 млн. евро.

Колекторските фирми не можаха да предоставят конкретни данни за годишния обем на сумата, която им се възлага за събиране. Според тях обаче благодарение на управлението на вземанията, което те прилагат, в икономиката се връщат милиарди на година.