Тестовете за интелигентност са мярка не само за умствените способности, но и за мотивацията, съобщиха американски учени, цитирани от Би Би Си. Специалистите от Пенсилвания установиха, че високите резултати на IQ-тест изискват едновременно интелигентност и висока мотивация, докато ниските могат да са резултат от липсата на който и да е от двата фактора. Стимулите също отчетливо увеличават IQ-резултатите, се казва в проучването, публикувано в "Proceedings of the National Academy of Sciences".

Отначало са прегледани предишни изследвания за влиянието на стимулите, обхващащи 2000 души, подложили се на тест за интелигентност. Учените от Университета на Пенсилвания във Филаделфия установиха, че стимулите като цяло повишават резултата, но най-вече при хората, които имат нисък базов резултат на IQ-тест. После учените изпробваха влиянието на мотивацията върху резултатите от тестовете, както и върху прогнозата за интелигентността и постиженията в по-късен период от живота.

Според данни от дългосрочно проучване върху 250 момчета във възрастта от юношеството да ранните младежки години бе установено, че в условията на ниски стимули някои момчета подхождат по-упорито към задачите от други. Заточва в проучването се заключава, че "облягането на IQ - резултатите за измерване на интелигентността може да доведе до надценяване при прогнозната оценка на интелекта".

Изводът е, че за получаване на по-висок резултат на теста са необходими както интелигентност, така и съревнователна склонност, която да мотивира изпълняващият теста да се представи на височината на способностите си.

Д-р Джеймс Томсън, старши хоноруван лектор в "Юнивърсити колдж" - Лондон, подчерта, че отдавна е било ясно, че при тестовете за интелигентност е необходимо нещо повече от природните способности. "Животът е изпитание както за интелекта, така и за личността и в IQ-теста има елементи и от двете, с предимство на интелигентността. Ако тестът не мотивира някой, това само по себе си е добър материал за прогноза" - каза той.