Във Варна бе отбелязана 96-ата година от извършването на Геноцида над арменския народ. Тази година Великден съвпадна с датата на Геноцида, затова църковното настоятелство във Варна реши да отбележим събитието на 25 април, на следващия ден след Великден, когато е нашата задушница. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Закрин Ботурян, член на Комитета за арменски изследвания „Хай Тад”. Отслужена е била тържествена Света литургия в Арменската църква „Сурп Саркис” във Варна, след това арменската общност, в присъствието на официални лица от местната власт и политически партии, е провела тържество. „На арменски език деца изнесоха рецитал. Това, че ние сме наследници на хора, преживели Геноцида, е причина ние да продължаваме да носим отпечатъка на събитието. Някои от по-възрастните ни сънародници са преки наследници на тези очевидци на събитията”, обясни Закрис Ботурян. Според нея голяма част от българската нация не е запозната с историята на арменския народ и не знае защо арменците живеят в България.

Закрин Ботурян: Основните дати около Геноцида над арменския народ са 1895 г., 1915 г., 1922 година

Основните дати около Геноцида над арменския народ са 1895 г., 1915 г., 1922 година. Първите кланета са от 1895 - 1986 година. През 1915 година е най-голямото клане, последва едно през 1922 г. и след това през 1923 година. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Закрин Ботурян, член на Комитета за арменски изследвания „Хай Тад”. Тя обясни, че в периода до 1915 година е имало и други отделни кланета. „Например в Адана целият град е сринат до основи и арменците са избити, това е през 1909 година. Някогашна Велика Армения е обхващала цяла Турция, сегашните територии на Армения и земите между Тигър и Ефрат. Страната ни е била постоянно нападана и тя е останала в земите на Турция, които се падат в Източната част на Турция. Армения губи тези земи в навечерието на Първата Световна война. Това са градове като Карс, Бам като древната арменска столица Ани. Те са били последните земи, които са се наричали Западна Армения, и които в навечерието на войната преминават на турска територия”, обясни Закрин Ботурян. Според нея, турците не са се примирили с това, че арменският народ е бил интелектуално и духовно извисен, просперирал е много бързо и е заемал едни от първите позиции в градовете - дипломати, в правителството на Турция. „Днес в България арменците са известни като занаятчийска нация. Това е последствие от факта, че идвайки в страната, нямало е по какъв друг начин да се реализират и така стават занаятчии”, допълни още тя.