Преди години един мой познат, сравнително известен български политолог ми разказваше как, като си карал с превишена скорост някъде из България, полицаите го спрели и му взели книжката. Но понеже моят познат познава много хора, обадил се тогава на вътрешния министър. “Донесоха ми книжката вечерта в ресторанта, с извинения”. Беше много доволен, горд, че за него правилата не важат.



Иначе обича да разказва какъв ред има в държавите, в които е ходил. И по принцип е човек на реда, в повечето случаи. Но и той се е изкушил да мине напряко, да не спази правилата.

В България има правила и много хубави закони, бедата е, че много често ги пренебрегваме. Не ги спазваме.

И това, случва се, понякога е смъртоносно.

Както сега в Симеоновград. Пиян шофьор, със 100 километра в час по градска улица. Шест трупа. Млади хора, животът е бил пред тях. Сега ги няма вече. Понеже един друг човек е нарушил няколко законови правила едновременно.

В живота се случват нещастия, понякога те няма как да бъдат избегнати. Например земетресението в Япония. Никой човек не е виновен, че земята се е разтърсила, морето се надигнало и е погубило десетки хиляди човеци.

В България, слава Богу, природата е милостива. Но ние сами си причиняваме трагедии. Както каза наскоро един мой приятел, гледайки репортаж за японското земетресение под наслова “Трагедията на една нация”: това тяхното не е трагедия, а нещастие, беда. Японците ще се оправят, докато ние едва ли. Нашето е трагедия, при това без край.

Системното пренебрегване на правилата, което ние, българите, практикуваме, е едно от нещата, които най-много ни дърпат назад. Погазването на няколко правила едновременно например причини смъртта на седем деца в дискотека “Индиго” по Коледа през 2001 година. На Спасовден преди 2 години автобус, минал технически преглед по втория, а всъщност първия български начин, не можа да спре и уби 18 човека на Бакаджиците край Ямбол.

И така нататък. Безчет трагедии, в основата на които лежи ширещето се пренебрегване на правилата. Усещането, че е по-лесно да заобиколиш закона, да изклинчиш, да минеш “по-тънко”, да не спазиш изискванията.

Това най-хубаво се вижда всеки ден при градското движение в София. Софийският, българският стандарт е да се кара например в буслентата или по трамвайните релси, а нормалното строяване е само за будалите, за балъците.

Така неспазването на закона се превръща в закон. И основната причина е, че това поведение не се санкционира. Полицаят си седи, например на булевард “Дондуков” в столицата, пие си кафе, а джипките на мутрите, гордо стъпили на трамвайните релси, весело му намигат с фаровете.

Вакханалия. Лудо пиршество на беззаконието.

Нямаме никакъв шанс като нация, ако не бъде наложено повсеместно спазване на правилата. Силово и от държавата, понеже у обществото, за съжаление, няма сила за това.

Трябват бой, глоби и железен контрол, докато се научим, че в града се кара с 50 километра в час, спира се на пешеходна пътека, не се завива на ляво от дясната лента и така нататък скучни, досадни неща.

Ако искаме да бъдем нормална държава, правова, както пише в Конституцията.