Арменският геноцид, наричан още Арменският холокост, е насилствената масова депортация и убийства на над милион арменци от младотурските власти в периода 1915 и 1916 година в Османската империя. И днес се водят спорове между наследника на Османската империя Турция, която не признава геноцида, и международната общност. През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и техните опити за автономия, тъй като по този начин Русия цели да отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци. В опитите си да разпали конфликт Високата порта подстрекава кюрдското население срещу своите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите арменците вдигат въстание, което е потушено от редовен турски аскер и кюрдски башибозук. По време на потушаването на въстанието през 1894 година загиват 50 000 арменци, запалени са много села. Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове. Две години по-късно арменски революционери завземат сградата на "Отоманската банка" в Цариград, за да привлекат вниманието на международната общност към положението на сънародниците си в Османската империя.

Русия и Турция влизат в Първата световна война като неприятели. Турските власти смятат арменците в страната като руска "пета колона". През февруари 1915 година всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са избити. Арменците, намиращи се в непосредствена близост до фронта, както и други от вътрешността на страната тръгват да бягат пеша през негостолюбивите пустинни земи на Сирия и Месопотамия.

Според други източници, те са били насилствено депортирани в кервани и обкръжени от аскер, след което са избивани по пътя и в лагерите.

Голям брой арменци са убити, а оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове. Тези арменци емигрират в руската част на Армения или Западна Европа, Северна Америка и Австралия.

Страните, които официално са признали арменския геноцид, са: Аржентина, Армения, Белгия, Канада, Чили, Кипър, Франция, Гърция, Италия, Ливан, Литва, Холандия, Полша, Русия, Словакия, Швеция, Швейцария, Уругвай, Ватикана и Венецуела. Също така на регионите на Шотландия, Северна Ирландия и Уелс (Великобритания), страната на баските и Каталуния (Испания), Онтарио и Квебек (Канада), Южна Австралия и Нов Южен Уелс (Австралия) Крим (Украйна), Сеара и Сао Пауло (Бразилия) са признали съществуването на геноцид. В САЩ 42 от 50-те щата са признали официално арменския геноцид. Те са: Аляска, Аризона, Арканзас, Калифорния, Северна Каролина, Южна Каролина, Колорадо, Кънектикът, Северна Дакота, Делауеър, Флорида, Грузия, Хавай, Айдахо, Илинойс, Канзас, Кентъки, Луизиана, Мейн, Мериленд, Масачузетс, Мичиган, Минесота, Мисури, Монтана, Небраска, Невада, Ню Хемпшир, Ню Джърси, Ню Мексико, Ню Йорк, Охайо, Оклахома, Орегон, Пенсилвания, Роуд Айлънд, Тенеси, Юта, Върмонт, Вирджиния, Вашингтон, Уисконсин.

Някои страни са приели закон, според който отричането на геноцида е наказуемо.

Във Франция например, през 2006 г френският парламент приема закон, според който съдебното наказание е отнемане на свободата и затвор и същевременно 45000 евро глоба.

В Швейцария, турският историк Юсуф Халасоглу е осъден през 2004 за нарушаване на този закон по време на лекция изнесена във Винтертур.

В България партия Атака предложи за гласуване в Народното Събрание законопроект за официалното признаване в България на геноцида и холокостта над арменския народ. Болшинството от народните представители гласува против.

Парламентът ни не призна геноцида, но няколко общински съвета го сториха още при кабинета на тройната коалиция и - въпреки острите реакции на ДПС и на турското консулство у нас. С декларации общинските съвети в градовете Пловдив, Русе, Бургас, Варна и Силистра признаха за геноцид масовите убийства на арменци.