Работа под наем за няколко часа, дни, седмици или месеци. При това на трудов договор с платени осигуровки за пенсия, болест и майчинство. Това ще предлагат агенциите за временна заетост, гласят новите промени в Кодекса на труда, които социалното министерство подготви.

Регламентирането на временната заетост е поредна стъпка към по-гъвкав пазар на труда след уреждането на надомната работа. Няколко години поред вкарването на тази форма на труд в българското законодателство бе стопирано от синдикатите заради опасения, че не предлага достатъчна защита за работниците. Днес дебатът се възобновява. На кръгла маса, организирана от КНСБ, работодатели, синдикати и държава отново ще сближават позиции. България не може да отлага повече агенциите за временна заетост, защото европейска директива ни задължава до 5 декември да имаме действащи регламенти, коментира Емил Мирославов, шеф на дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд" в социалното министерство. Това означа, че най-късно наесен в парламента трябва да влезе одобрен от кабинета законопроект.

Социалното министерство предлага с нов раздел в Кодекса на труда нормативно да уреди триъгълното отношение между агенциите за временна заетост като доставчик на персонал под наем, самите временни работници и предприятията, които ще ползват труда им. Много важен момент е, че работникът ще сключва трудов договор с агенцията и на практика тя се явява неговият работодател. Като такива агенциите ще имат всички задължения по изплащането на заплатите и осигуряването на временните работници. В трудовия договор ясно трябва да се запише, че работникът ще бъде предоставен за изпълнение на работа за определен срок в предприятие ползвател. В документа изрично трябва да се посочи и времетраенето на трудовия договор, размерът на платения годишен отпуск, продължителността на работния ден или седмица. Възможно е агенциите да предвидят трудово възнаграждение и осигуровки и за периода, в който временните работници не са заети между две отдавания под наем, обясни Мирославов. Те обаче не са задължени да правят това. Практиката на някои от действащите у нас агенции за временна заетост е да дават минимална заплата на част от работниците си, когато те не са наети.