Държавният департамент на САЩ оповести годишния си доклад за състоянието на човешките права по света през 2010 г. В частта за България се отбелязват проблеми, свързани с употреба на сила и лошо отношение от полицията към задържани лица и представители на малцинства, както и тежки условия в местата за лишаване от свобода. Изказват се сериозни безпокойства за натиска над журналисти и сплашването им, сигналите за дискриминация на религиозни малцинства и за корупция в изпълнителната, законодателната и съдебната власт.

Други отбелязани в доклада проблеми включват насилието над жени и деца, двоен стандарт при образованието на ромски деца, което е на по-ниско ниво спрямо това на останалите, тежките условия в управляваните от държавата домове на изоставени деца и сираци, трафика на хора и дискриминацията над хора с увреждания, роми, други представители на малцинствени групи и лесбийки, гейове, бисексуални и травестити.

При злоупотребата със сила от страна на полицията се отбелязват оплаквания на правозащитни организации, че не се извършват подходящи медицински изследвания при разследванията на подобни злоупотреби и че властите рядко наказват замесените в тях полицаи.

В доклада се казва, че затворите и другите места за лишаване от свобода в България като цяло не отговарят на международните норми.

В повечето затвори има неподходящи санитарни условия и недостатъчно отопление и вентилация. Пренаселването продължава да е сериозен проблем, специално в местата за досъдебно задържане под стража. През изминалата година е имало 9379 затворници в 13-те затвора в страната, чийто общ капацитет е за 8740 души. Дневната хранителна дажба е 3,20 лв.

Неправителствени организации са получили оплаквания от количеството и качеството на храната. Администрацията на местата за лишаване от свобода е получила оплаквания от затворници за наложени санкции, нивото на медицинските услуги, условията на живот и отношението на служителите от охраната.

В доклада се отбелязва, че българските власти държат чуждестранни затворници с дълги присъди в отделен затвор в София, за да им осигурят по-лесен достъп до консулски услуги.

Затворническите власти са признали, че имат трудности да поставят диагнози и назначат лечения на нарастващия брой наркозависими затворници и да ограничат достъпа им до наркотици.

Според администрацията на затворите наркозависими са около 1100 затворници, или близо 12 процента от общия брой.

Според неправителствени организации правосъдната система за непълнолетни не действа координирано. Криминалните данни не се съпоставят с данните от социалните служби за подходяща оценка на провиненията, което води до неефикасно назначаване на изправителна дейност.

В края на изследваната година има 66 непълнолетни в трудово-възпитателни училища и 29 в места за досъдебно задържане под стража, се отбелязва в доклада.

Безнаказаността продължава да е проблем. Неправителствени организации твърдят, че военни съдии, които отговарят за всички дела на въоръжените сили и вътрешното министрество, са уязвими спрямо външно влияние, тъй като министърът на отбраната има правомощията да утвърди назначенията им, както и да ги повишава или понижава в длъжност. Няма обаче конкретни сигнали за подобен натиск през изминалата година.

В доклада се отбелязва, че към ноември м.г. Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) е издал 60 решения за 89 нарушения на Европейската конвенция на човешките права от страна на България. ЕСПЧ е наредил на България да плати общо 980 148 евро за обезщетения и съдебни разноски.

Правителството на България стриктно се е съобразило с решенията на ЕСПЧ, отбелязва се в доклада на Държавния департамент.

По отношение на свободата на словото и на печата се отбелязва, че българското законодателство гарантира тези свободи. Има обаче сигнали, че лица с политически и икономически интереси сплашват журналисти.

Неправителствени организации сигнализират, че журналисти практикуват автоцензура или вземат пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни  групировки за представянето им в положителна светлина. В много случаи не може да се идентифицират истинските собственици на някои медийни компании. На 22 октомври 2010 г. Народното

събрание е приело закон за периодичните печатни медии, който цели да наложи прозрачност в медийната собственост, се отбелязва в доклада.

Клеветата е зокононаказуема. Обикновено съдилищата тълкуват закона по начин, който облагодетелства свободата на словото на журналистите. Много дела за клевета са породени от медийни отразявания на корупция или лошо управление. Най-често тъжители са правителствени представители и други лица на обществена длъжност, се отбелязва в доклада.

По отношение на изборите и политическото участие се отбелязва, че според изборни наблюдатели между 10 и 16 процента от гласовете на изборите за Европейски парламент са били купени или манипулирани, включително чрез придвижване на гласоподаватели с автобуси в различни избирателни райони, което значително е повлияло на резултатите заради ниската избирателна активност.

Към юли м.г. властите са изправили пред съда 158 души за изборни нарушения, а съдилищата са осъдили 97 от тях.

По отношение на корупцията и прозрачността сред управляващите се отбелязва, че въпреки нарасналите усилия да се търси отговорност от държавни служители, корупцията продължава да е проблем и в трите власти. Законът предвижда присъди за корупция на официални лица. Правителството обаче не прилага закона ефективно и често пъти официални лица се замесват в корупционни практики безнаказано. Корупционните практики включват подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за присвояване на държавни средства и нарушения по договори за държавни поръчки.

Продължава да съществува корупция по високите нива на граждански и административни съдилища.