На 8 април 1971 г. в Лондон се провежда Първият световен конгрес на ромите. Участват делегати от 14 държави. Денят, в който се открива конгресът, е обявен за Международен ден на ромите. На него те почитат паметта на загиналите от зверствата на нацисткия режим. Конгресът решава за в бъдеще да се използва думата роми вместо цигани, джипси, хитанос, ченгене и циган. Приети са знамето и химнът. Химнът е песента "Джелем, джелем". Флагът е синя и зелена ивица, разположени хоризонтално една над друга, а в центъра им - червено колело от каруца с 16 спици. Синият цвят символизира небето и свободата, зеленият - земята и плодородието, а червеното колело - огъня, движението и прогреса. На тази дата се чества освобождаването на ромите от концентрационния лагер Аушвиц в края на Втората световна война. В България, както и в ЕС, ромите са най-многобройната етническа група. В отношението си към ромите обаче, българските граждани се различават от европейците в няколко аспекта - за българите е много по-вероятно да считат роми за свои приятели и познати - 51% срещу 17% за европейците. Освен това, докато в ЕС по-голямата част от хората на възраст между 15 и 24 г., и онези, които са се обучавали най-дълго, са склонни да имат приятели и познати с различен етнически произход, то в България главно при анкетирани на възраст между 40 и 54 години и такива, които са напуснали училище преди петнадесетгодишна възраст, е най-вероятно да се движат с хора от различен етнически произход. По данни на Националния статистически институт, през 2001 г. циганското население в България е трето по численост и относителен дял. Към 1 март 2001 г. циганите са 370 908 души или 4,7%. Техният реален брой в страната обаче е много по-голям. Разликата между статистиката и действителността може да се обясни с това че много цигани се срамуват да се самоопределят като такива и се записват като българи, а друга голяма част от циганите мюсюлмани се обявяват че са турци, заради своята неграмотност и външен политически натиск.