По повод световната инициатива „Часът на Земята” на международната природозащитна организация WWF Агенция „Фокус” разговаря с Константин Иванов, който е от организаторите на инициативата у нас и координатор на WWF в България. На 26 март (събота) от 20,30 ч. се очаква над един милиард души в над 130 държави да угасят осветлението си за един час като символичен знак, че е време за сериозни действия срещу промените в климата и за по-устойчив начин на живот.



Фокус: Г-н Иванов, за пръв път ли се провежда „Часът на Земята” в България?

Константин Иванов: В България инициативата се провежда официално за трети път. Инициативата започна през 2007 година в един единствен град в Сидни, Австралия, когато около 2 млн. души се включиха в кампанията, а през 2010 г. участваха вече 128 държави и територии и близо 1.3 милиарда души в повече от 4000 града. За сега в кампанията ще участват над 45 български града. Това, че един град се включва означава, че той ще угаси осветлението в известни сгради, забележителности и паметници. В София, например, ще угаснат светлините на Министерски съвет, Президентството, парламента, Народния театър „Иван Вазов”, Руската църква, храм-паметник „Св. Александър Невски”. В другите градове осветлението на различни сгради ще бъде угасено. Миналата година в София се включиха около 300 хил. души. Това е според данните, които имаме за спада на потреблението на електроенергия в този един час. Тази година колко ще бъдат, ще разберем в събота.

Фокус: Какви са целите на инициативата?

Константин Иванов: Идеята на „Часът на Земята” е не да се пести електроенергия, защото естествено, че когато изгасим осветлението, пестим електроенергия, но стоим на тъмно. Идеята е с тези 60 минути човек символично да покаже съпричастност към разрешаването на проблема с климатичните промени. Тази година другият елемент на кампанията е човек да направи нещо като публично обещание, че смята да промени някои неща в начина си на живот. Дали това ще бъде използването на градски транспорт на път за работа, вместо личния си автомобил; дали ще бъде да си смени крушките с енергоспестяващи или нещо друго – всеки решава за себе си.

Фокус: Хората поемат ли по-сериозен ангажимент след символичното си участие в инициативата „Часът на Земята”?

Константин Иванов: Ако не друго с инициативата „Часът не Земята” - независимо дали участвате или не – човек има един час за размисъл, в който може да си каже – добре, какво аз мога да променя, какво зависи от мен. Климатичните промени не са най-голямата грижа на българите в момента. За съжаление, все още трябва да се борим с неща като хляба – най-общо казано. Но „Часът на земята” е един повод, човек да се замисли за неща, които пряко зависят от него. Необходимо е всеки от нас предприеме малки стъпки, защото на земята сме милиарди хора. Изчисленията за миналата година показват, че са се включили около 1 млрд. и 3 млн. души в инициативата. Това показва, че малките стъпки обединени наведнъж, могат да имат сериозен ефект.

Фокус: В световен мащаб какъв е ефектът?

Константин Иванов: Миналата година се включиха 128 държави. Тази година официално са се включили 131, но какво ще бъде участието ще разберем в неделя.

Фокус: Има ли благоприятни промени след провеждането на инициативата?

Константин Иванов: Това няма как да се изчисли, защото всеки прави нещата сам за себе си. Не всеки прави едно и също нещо, за да видим как то се променя.

Фокус: Каква е мотивацията на хората, които подкрепят инициативата?

Константин Иванов: Може би, трябва да питате самите хора. Някои го правят, защото смята, че ако всеки от нас направи малки стъпки ще има резултат. Други го правят, защото това е част една глобална инициатива и хората виждат, че са заедно с още много други хора, които се опитват да променят нещата около нас. Други, може би, участват, защото им изглежда модерно и екстравагантно. Някои участват, защото мислят, че има смисъл да се правят кампании, в които много хора се включват и дават своя глас.

Фокус: Каква е вашата мотивация като организатор?

Константин Иванов: „Часът на Земята” е една голяма рекламна кампания, за това, че трябва да направим нещо по климатичните проблеми. Това, което могат да ви кажат метеоролозите в България е, че през последните няколко десетилетия температурата се е повишила, количеството на валежите е спаднало средно с около 1/3 на годишна база. Увеличил се е много броят на екстремните климатични условия. Има много повече продължителни сушави периоди. Същевременно има много по-голям брой земи, в които има регистрирани наводнения, отколкото преди. Климатът в Северна България започва все повече да прилича на средиземноморския климат, климатът в Южна България се доближава да тропичен и прилича на климата в Северна Гърция. Това започва да има отражение на достъпът до питейна вода, на това какви култури може да отглеждаме, какви са разходите за електричество през лятото, ако всички решат да включат климатиците и др. Ако се разрешат тези проблеми, това означава, че ще решим много други проблеми като обезлесяването. Защото, за да се борим с климатичните проблеми, трябва да опазваме земите, трябва да променим начина, по който произвеждаме енергия. Трябва да има повече възобновяеми енергийни източници, поставени на правилните места и изградени по правилния начин. Това автоматично ни прави независими от използването на изкопаеми горива, подобрява чистотата на въздуха, почвата и т.н. Борбата с промените в климата води след себе си много други ефекти, които в крайна сметка са благоприятни за живота на всеки един от нас.

Фокус: Какви съпътстващи събития има инициативата?

Константин Иванов: Организираме няколко концерта, които ще бъдат акустични, с намалено осветление и със свободен достъп. Ще участва Калин Вельов, Д2 и др. музиканти. Лигата на разказвачите ще се включи. Те ще разказват истории с обща тема – Един часа на земята. Хората могат да получат допълнителна информация на сайта на WWF за съпътстващите събитията. В различните градове местните хора ще празнуват „Часът на земята” по различни начини. В Бургас ще има шествие на факли и след това ще изпишат числото 60, което е знак на „Часа на Земята”. В Разград също ще има улични събития, организирани от местните хора. На повечето места просто осветлението ще бъде угасено на различни сгради и паметници.

Фокус: Какъв е ангажиментът на еврокомисар Кристалина Георгиева?

Константин Иванов: Кристалина Георгиева официално изпрати потвърждение, че става патрон на тази инициативата. Имаше идея тя запише кратко видеообръщение към всички участници, които са се включили в инициативата, но за съжаление последните събития, които стават в Япония, преобърнаха нейния график и това няма да може да се осъществи, но така или иначе тя подкрепя инициативата. Трябва да се знае, че нейният ресор – бедствията и справянето с кризите са пряко свързани с климатичните промени, защото ако климатичните промени са задълбочат, това ще увеличи броя на бедствията и екстремните ситуации.

Фокус:Как се е зародила идеята за таи инициатива?

Константин Иванов: В Сидни са се събрали представители на WWF, на няколко рекламни агенции и представители на артистичния свят. Седнали да мислят какъв интересен, лесен и видим ясно начин може да бъде измислен, с който хората да демонстрират, че искат да се направи нещо по промените в климата. Тогава им хрумва идеята да се направи това символично изгасяне на осветлението за един час.

Фокус: Какво е посланието ви към хората?

Константин Иванов: Идеята е хората да покажат съпричастност към това да се направи нещо по промените в климата и за това те да водят по устойчив начин на живот. Това означава да не унищожаваме ресурсите, които използваме, и да не ги използваме до край, защото те свършат ли веднъж, свършват за винаги. Това означава да рециклираме повече, да внимаваме как използваме горите, природните ресурси, горивата. Да обърнем внимание нещата, които употребяваме да са произведени по-наблизо до нас, за да имат по ниски транспортни разходи. Не трябва да забравяме, че ние сме част от екосистемата на планета и, че ако не пазим мястото, където живеем – то ще стане неблагоприятно за живеене и за нас.