Варна влезе в черната хроника в зората на демокрацията като града, в който е извършено първото поръчково убийство в страната. Двадесет години по-късно то продължава да тъне в мистерии и да поражда въпроси.

Зверското убийство е извършено на 17 октомври 1991 г. В първите размирни години на разцвета на всякакъв вид престъпност у нас. Противно на очакванията жертвата не е прохождаща мутра, а 81-годишната пенсионирана учителка Гинка Куртева. Поръчителят е осиновеният от нея Светозар Христов, който по време на убийството е бил на 21 години. И вече повече от 15 години никой не знае къде е. Соченият като извършител на мократа поръчка Стилиян Стайков изкара 5 години в ареста и 12 години обикаля съдебните зали като обвиняем. Живя с ужаса, че трябва да изкара 18 години зад решетките, но в крайна сметка беше оправдан и осъди България в Страсбург. А убиецът така и остана неизвестен. Самото убийство потресе Варна заради бруталния начин, по който бе отнет животът на възрастната жена, и заради факта, че отгледаното от нея дете е платило за смъртта й. То стана известно не само като първото поръчково убийство, а като "убийството с баничките", заради едно странно действие от страна на Заро, както приятелите наричат Светозар. В нощта на престъплението той купил по една топла баничка за майка си, за себе си и за приятеля си.

В дъното на цялата драма стоят парите. Или по-скоро липсата им. Заро ходил на училище до девети клас и после зарязал учението. След казармата не си намерил работа, но и не търсел особено. Предпочитал да си набавя пари по по-лесни начини. Още като непълнолетен е осъждан за кражби и продължил да се "усъвършенства". Майка му му давала по 200 лв. на месец, за да не е съвсем без пари. А той и се "отблагодарявал" с обидно грубо държание, побоища и скандали. Продал лозето на жената, телевизора, видеото и всъщност всичко, от което е успял да вземе по някой лев. Но търсил начини да забогатее. Верни приятели му подхвърлили идеята, че ако майка му почине, той остава единствен наследник на къщата й, която се намира на ул. "Цар Асен" 5. Единият от познатите му, известен като Андрей Доктора, му споменал, че може да го свърже с човек, който да му "свърши работата". Въпросният познат се оказал Стилиян. Какви точно са били уговорките между двамата не е ясно. На 17 октомври вечерта, след обиколка из няколко заведения, Заро се прибрал в дома си към един часа след полунощ с друг свой приятел - Николай Димитров. Именно на него дал едната от купените по-рано банички, да я даде на майка му. А Николай пръв се натъкнал на обезобразения труп на пенсионираната учителка, който лежал сред локва кръв и мозък на пода в кухнята.

Според съдебните лекари старата жена буквално е била размазана от бой с гаечен ключ и юмруци. Опечаленият Заро пък казал на разследващите, че предложил 50 000 лв. на Стилиян да убие майка му. Той насочил полицаите към килъра. Стилиян е задържан и обвинен за убийството само по неговите показания и без никакви други доказателства. През следващите 12 години делото обикаля няколко съдебни инстанции. Стилиян беше осъден на 18 години затвор, присъдата му беше потвърждавана и отменяна, докато накрая - през 2005 година, беше напълно оправдан. За това пръст има пак Заро. Докато е в ареста заради поредната кражба, той написа едно трогателно писмо до съда, с което оправдава напълно Стилиян. Малко по-късно изчезна безследно.