Само 44% от българите пият вода, минала през пречиствателни станции. Заради лоша поддръжка те пък имат обща използваемост едва 41%. Това показва анализът на експертите, който ще е основата за бъдещата водна стратегия на страната. Тя трябва да покаже стъпките за реформиране на сектора през следващите десетилетия и е поръчана от Министерството на околната среда и водите. В момента се съгласува между петте ведомства, които отговарят за ВиК сектора. По брой на жители, чиито отпадни води се пречистват, сме още по-зле - едва 39% от нас не замърсяват косвено природата. Единствено Румъния и Малта са с по-лоши показатели в Европейския съюз.

Огромна част от Дунавската равнина и почти цялото Черноморие ще страдат от суша още през 2021 г., става ясно още от анализа. Според оптимистичния сценарий след 10 г. под 500 мм валежи ще падат годишно в района между Лом и Козлодуй, Оряхово и Никопол. В Североизточна България ще бъдат засегнати Тервел, Крушаре, Каварна и Шабла. Малко вода ще пълни резервоарите на Несебър и Поморие. В Югозападна България по-малко дъждове ще падат в Драгоман, Ковачевци, Кюстендил и общините в Струмската долина, както и Софийското поле. Сред потенциално засегнатите от сушата ще са и земите около Пловдив, Пазарджик, Стамболийски и Съединение. След още 10 г. през 2035 г. количеството валежи по тези места ще спадне до 450 мм годишно и проблемът ще се изостри още повече. Според шефа на дирекция „Води“ в МОСВ Асен Личев не е нормално общините около Дунав да изпитват жажда, след като той носи 88 млрд. куб. м вода. Но според анализа на експертите в момента страната ни ги използва неоправдано малко.

Добрата новина е, че вода ще има достатъчно и за нашите деца, вероятно и за внуците ни дори в изброените уязвими зони. Лошата е, че причината да не ни стига и в момента е липсата на инфраструктура и доброто й стопанисване. Анализът показва, че на режим са селищата, които черпят вода директно, а не от резервоари за денонощно или сезонно съхранение. Когато пък имат язовир, но нямат добър водопровод, резултатът е същият.

Според последните сметки ние използваме 78% от повърхностните си води и тенденцията е процентът да се увеличава. Почти половината от тях отиват за индустрията, напояването гълта 33%, а за обществено водоснабдяване харчим 18%. Хидролозите изчислиха, че прясната вода, с която разполагаме заедно с Дунав, е 71 млрд. куб. м. Това означава, че на човек годишно се падат по 9419 куб. м, като дългосрочният ресурс е над 5000 куб м. За последните тридесетина години прясната вода е намаляла с 4,5%, но както и да се промени климатът, ние очевидно ще разполагаме с достатъчно.

Според прогнозите въпреки проблемите в отделните региони българите като цяло няма да изпитват т. нар. воден стрес. В Малта например в момента на човек се падат 100 кубика, в Чехия - 1700, докато в Полша разполагат с по 20 000. Макар да имаме достатъчно вода, твърде много хора у нас продължават да живеят на воден режим. Най-често пресъхват кранчетата на хората, които обитават басейна на р. Марица. Това са 217 селища с близо 178 420 жители, край Струма на режим са 155 селища, а край Янтра - 121. Но в най-сушавата за последното столетие 2000 г. край Струма са останали без вода 336 831 човека. Общо над 600 000 българи се мъчат на различен по тежест воден режим. Но ако успеем да го избегнем, освен че ще ни спести неудобството, ще ограничи безбройните аварии и течове, които предизвиква. Според европейските данни ние сме рекордьори по загуба на вода - над 60% от нея изтича през разпадащата се канализация.