Автор: Неформална група „Гражданска инициатива за Джанавара”: Д.Йорданова, Р.Демирова, Ст. Митинкова

Всеки един от нас си е задавал въпроса как светът се превърна в глобално общество на масовата консумация и размиване на границите между народите. Достъпът до различни култури и техните тайнства се приема като даденост, която никой не оспорва. Ето защо човекът не вижда бариери пред своето любопитство да опознае „другите”. До голяма степен динамичното развитие на услугите в туризма има силно влияние върху този социален процес.

В контекста на разрастващата се туристическа икономика се представя един от малко познатите исторически обекти в района на Варна- Раннохристиянската църква в местността Джанавара.Археологическият обект крие многостранен потенциал за разгръщане на атрактивни туристически дейности.

Днес църквата е в състояние на забрава и изолираност от всички останали исторически обекти в района на Варна. Липсва обществен и медиен интерес към нейната историческа и културна уникалност. Специалистите от Регионален исторически музей – гр. Варна се борят с административни неуредици, възпрепятстващи научната им работа по разкопките на обекта. Църквата тъне в неподдържана и замърсена среда и страда от ежедневни набези на вандализъм. За съжаление, отговорните институции не успяват да изградят последователен диалог, за да отстранят всички онези бариери за нейното съживяване и облагородяване.

Като жители на Варна наблюдаваме всеки ден безсилието на църквата да се „социализира” в градската среда и да се превърне в атрактивна дестинация за туристите и местното население. Основният въпрос, който си зададохме е дали Раннохристиянската църква в местността Джанавара със своите уникални дадености може да се реализира като конкурентна и динамична туристическа дестинация въпреки видимото отсъствието на реално изградена местна политика за нейното развитие.

Ето защо в рамките на няколко месеци се опитахме да разберем гледната точка на всички отговорни институции и лица, които имат роля в бъдещето на църквата в „Джанавара”. Водени от гражданско съзнание и отговорност към града, в който живеем и се развиваме, се опитахме да представим на обществеността историята на църквата, да анализираме нейния туристически потенциал, като обърнем внимание и на нейните проблеми.

През периода, в който работихме по тази статията, осъзнахме, че необичайната архитектурна конструкция и тайнствеността на обитателите на църквата крият част от общата християнската история - ключов елемент в изграждането на нашата културна идентичност.

Но дали универсализацията на човешките ценности и култури не крие риск от изключването на човека от неговото основна роля – оформяне на собствената му идентичност и активно участие в обществото, в което живее? Затова виждахме решаването на бъдещето на църквата в „Джанавара” в неговото превръщане в социален въпрос на регионално и местно ниво. Като граждани на град Варна е важно да осъзнаем, че всяка реликва и откритие в нашата общност се определя като обществен въпрос, който пряко ни засяга.

Основната теза в разгръщането на нашата гражданска позиция е, че за да успеем в съживяването на църквата в „Джанавара”, е необходимо да приемем, че тя е наша обща отговорност и всички трябва да вземем участие. Дотогава тя ще потъва в безмълвие и самота.

Бихме желали да благодарим на археолозите Александър Минчев и Васил Тенекеджиев към Регионален исторически музей – Варна - ръководният екип на разкопките в „Джанавара”. Благодарение на тяхната силна подкрепа и сътрудничество успяхме да изградим обективна и градивна гледна точка за развитието на църквата в „Джанавара” като важна част от културно-историческия туризъм в град Варна.

Какво е състоянието на Джанавара, кой и кога е открил местността, кои са археологическите институции извършващи разкопки през годините, повече информация за раннохристиянската църква и хипотези за общността, построила храм и, защо църквата може да се развие като туристически обект, можете да прочетете тук (файлът е .pdf и е с размер 12 MB)