Православната църква отбелязва празника Свети Четиридесет мъченици. Според легендата Севастийските мъченици живели през IV в. в арменския град Севастия, по времето на император Лициний – жесток гонител на християните. Били млади момци, войници. Заради нежеланието им да се отрекат от вярата си, били хвърлени в тъмница и подложени на жестоки изтезания. Издъхнали в страшни мъки. Телата им били изгорени, за да не бъдат погребани по християнски, а костите им – хвърлени в реката.

След три дни мъчениците се явили на севастийския епископ Петър и му казали да прибере останките им. С християните от града епископът отишъл край реката и при чудно нощно сияние събрал костите. Това се случило през март 320 г. Денят се свързва и с победата на цар Иван Асен ІІ над византийския император Теодор Комнин.

Християнските светци са влезли и в народния празничен календар, като са дали името на хубав пролетен празник – “Свети Четирсе”, наречен още Младенци. Той се чества за здраве на децата, най-вече на момчетата, но е и подготовка за настъпването на пролетното равноденствие. На 9-ти март празнуват всички, които нямат имен ден през годината.

В по-стари времена празникът Младенци се е чествал на 22 март и е съвпадал с пролетното равноденствие. Затова до голяма степен символиката му е обвързана с пролетното възраждане на природата и началото на новия земеделски сезон Народно поверие разказва, че на този ден Господ удря 40 пъти с тояга по земята, за да я разбуди за пролетта. А Слънцето забива в земята 40 свои лъча като огнени шишове, за да я стопли. Първи усещат това затопляне 40 вида животни и излизат от своите зимовища, според народното вярване. А останалите животни се показват скоро след това - на пролетния празник Благовец. Сред тях е и свещената за българина змия, смятана за образ на предците. Поверието е, че на Младенци змиите се размърдват и се обръщат в съня си на другата страна, а на Благовец се събуждат и излизат навън. За земеделците, обаче, в този ден са най-важни воловете - особено почитани като основни помощници в земеделието. Казват, че на Младенци волът сваля 40-те пояса, които стягат силната му снага. Затова на този ден селяните не впрягали воловете, а само раздавали за тяхно здраве обредни хлябове. Момите пък по свой начин разбирали това пролетно събуждане на природата. На този ден те сеели в своите градини босилек, чието ухание се свързвало с моминската хубост и привлекателност. Вярвали, че посаденият на Младенци босилек е най-уханен и има магическа и лековита сила. С пролетно събудени любовни копнежи момите сплитали "мостове" от 40 върбови или дрянови клонки и ги прехвърляли над селските вади и рекички. Всяка мома изричала заклинание още същата нощ да сънува ергена, който ще я преведе през този символичен мост към нова любов и семеен живот.