582 809 български граждани живеят на места, където няма лични лекари, сочи справка на Министерството на здравеопазването. Това е населението на градовете и селата, към които няма достатъчно интерес от страна на джипитата, пише в. "Сега".

Данните са събрани от МЗ във връзка с новата здравна карта на страната, в която пише и колко е минималният и максималният брой общопрактикуващи лекари, нужни за покриване на нуждите на населението. Общо незаетите лекарски практики у нас са 424, но броят на населените места без лекар е по-голям, тъй като част от практиките обхващат по няколко села. Става дума за неатрактивни райони - слабо населени, планински и отдалечени. Най-много незаети практики има в област Кърджали - 51. Сериозен недостиг на лекари има и в областите Търговище и Силистра - по 27 незаети практики, Варна, Ловеч и Пловдив - по 26, Разград и Русе - по 25. Прави впечатление, че част от тях са и в по-малки градове, не само в села. Липса на лични лекари няма единствено в София-град, Габрово и Враца.

Няма обобщени справки за предишен брой на незаетите лекарски места. От десетилетия обаче редица малки населени места са без доктори, а тенденцията е джипитата в неатрактивните райони да намаляват все повече. В Ловеч например преди 3 години незаетите практики са били 24, а сега вече са 26. В Смолян обаче те изненадващо са нараснали - от 22 през 2009 г., незаети са вече само 14. В Добрич са били 5 и остават толкова, в Сливен от 5 незаетите практики намаляват на 1, в Търново обаче от 11 са вече 19. "Това, че има незаети практики, не значи, че хората там не са обслужвани", коментира председателят на сдружението на общопрактикуващите лекари в България д-р Любомир Киров. Лекари от съседни населени места обслужват и пациенти от селата и реално хората без достъп до медицинска помощ са по-малко, обясни той. "При тези условия на работа никой няма да отиде в малките населени места. Например в село от 500 души доходът на лекаря е 600-700 лв., но от него трябва да се извадят всички разходи за персонал, транспорт, телефон, поддръжка, спешен шкаф и т.н.", допълни медикът. Освен това повечето от тези места са далеч и от филиали на "Бърза помощ", което допълнително натоварва личните лекари. Друг проблем е, че когато лекарят е в отпуск, той трябва да си намери заместник, иначе ще бъде глобен от здравната каса. В отдалечените райони обаче това е доста трудно. Здравната каса отдавна плаща допълнителни средства на джипитата, които работят при неблагоприятни условия, включително и в неатрактивните практики. Средствата варират спрямо това колко отдалечена е практиката и какви са пациентите, но средно месечно допълнителната сума е около 300 лв. и явно и тя не успява да привлече медиците към незаетите места.

Няма яснота колко са личните лекари у нас. Според Любомир Киров броят им намалява, това сочеха и данните на здравната каса отпреди няколко години. Статистиката на НЗОК сочи, че през 2010 г. договори са имали 3702-ма лични лекари и 240 групови практики, в които има 2-ма и повече медици. Според данните от здравната карта на МЗ общопрактикуващите с договор със здравната каса са 4676, а груповите практики - 54. В страната са нужни минимум 5354 джипита, пише в документа на здравното ведомство.