Ползите от донорството ще изучават учениците в час на класния. Това съобщи директорката на Агенцията по трансплантациите д-р Теодора Джалева и обясни, че запознаването с проблемите на трансплантациите ще става по програма, каквато се прилага и в европейските училища.

В същото време зачестяват случаите, при които болниците в Европа, в които се изпращат български граждани за трансплантации, не признават изследванията, направени в български лаборатории. Това съобщи проф. Петър Панчев, ръководител на Катедрата по урология към Медицинска академия – София. Когато им изпратим пациент, те правят нови изследвания, а това оскъпява операцията, обясни той.

Не е ясно кой се счита за близък на изпаднал в мозъчна смърт, за да се искат органите му за присаждане, каза още проф. Панчев и посочи Закона за трансплантациите, в който не се казва дали това са родителите, децата, съпругът или съпругата. По думите на специалиста заради тази неяснота често пъти децата са склонни органите на майките и бащите им да се дарят, но родителите не са.

52 успешни трансплантации са извършени у нас през миналата година при средно 36 за периода от 2005 до 2009 г. 27 от пациентите е одобрил Фондът за лечение в чужбина за година и половина, откакто е създаден. Операциите за тях възлизат на 4 млн. лева. 2600 се поддържат на хемодиализа и чакат подходящ бъбрек за трансплантация. Към момента от орган се нуждаят 850 души. 27 българи пък чакат за трансплантация на черен дроб, а 29 за сърце. Д-р Джалева припомни, че от 2001 г. досега в страната ни е имало 106 трупни донори и 163 живи, като броят на трупните донори е най-голям през миналата година, когато са били 21.