Дали има животно, което яде стършели? Да, казва статия в "Ню сайънтист", но добавя, че това не е учудващо, защото жилото им причинява болка, но не и фатални последствия. По-интересният въпрос е: дали има животно, което се храни със скорпиони? Човекът го прави, но ги сготвя по някакъв начин, и в никой случай не им разрешава да го жилят по лицето, преди да ги изяде. Такава, обаче, е практиката на пустинният дългоух прилеп. Това със сигурност е видът с най-силния организъм от всички прилепи.

Прилепът Otonycteris hemprichii живее в затънтени пустинни области от Мароко до Северозападна Индия. Допуска се, че е възможно да става дума за два близки вида.

Карми Корин и група учени от "Ben-Gurion University" знаят, че тези прилепи ядат скорпиони, защото във фекалиите на животните са намирани останки от скорпиони, същества от рода на паяците и други насекоми. 70% от хранителните остнаки на прилепите, обаче, са от скорпиони. Учените не знаеха как летящите хищници се справят с такава опасна плячка.

Отначало екипът отишъл на място, където прилепите ловуват, за да ги наблюдава. Изследователите обездвижили няколко жълти скорпиона като примамка. Прилепите ловували по двойки или на по-голяма група, като лутяли на около 2 метра над земята и от време на време някой от тях се спускал върху плячката.

Наблюдението продължило в лабораторни условия, където отново животните били наблюдавани как ловуват. Интересното е, че те не проявяват никакъв интерес към прясно убити скорпиони, а атакуват само живите, които се движат. хищниците проявили интерес и към к,тии с живи скорпиони вътре, което навило учените на извода, че те се насочват по звука. Корин определи, че при восочината на полта по време на лов прилепите могат да долавят звуци от шумолене със сила 30 децибела. Вероятно те издават и ехолокаторен сигнал, но обикновено тревистата растителност би разсейвала сигнала, отразен от скорпионите.

При атаката прилепът се опитва с предиммство да отхапе главата на скорпиона. по време на съпротивата скорпионът успява да удари с жилото си нападателя в лицето по няколко пъти, в един случай до дори под клепача.  прилепът не опитва да избегне ужилванията, нито да откъсне отровната опашка.

След като убие плячката, прилепът я занася в леговището си, където първо изяжда главата. В повечето случаи бива изконсумиран целият скорпион, включително отровната жлеза и жилото.

Свирепите прилепи нападат всички видове скорпиони, без да държат сметка колко силна е отровата им. те ги убиват по един и същ начин. Те атакуват относително безобидните дългоноктести скорпиони със същата лекота, с която и средно отровните жълти скорпиони. И двата вида са безвредни в сравнение с 10-сантиматровите палестински жълти скорпиони, известни като "дебнещата смърт". Това, обаче не притеснява дългоухите прилепи, които ги дъвчат със същия ентусиазъм, както и останалите.

Макар и в някои случаи да е ясно, че жилото не е пробило кожата на нападателя, фактът, че прилепите изяждат и отровните жлези, говори, че организмът и м има начин да се справя с отровата, смята Корин. Учените, обаче, още не са наясно с точния механизъм на тази защита.