- Министър Игнатов, най-сетне бе постигнат някакъв консенсус по темата "БАН". Какво ще се промени при нея?
- Създали сме група, в която всяка от политическите партии е излъчила свой представител. От министерството ще бъда аз и съветникът ми Петър Попов, ще има и хора от БАН. Целта е да изготвим проект за изменение и допълнение на сега действащия закон, за да се усъвършенства управлението на БАН и да се даде възможност самата академия да има по-тесен допир с бизнеса, което ще подобри и нейното финансиране. Предложението е да се създаде настоятелство към БАН и едновременно с това да има ред, по който тя ежегодно да се отчита пред парламента. Настоятелството ще реши два основни въпроса. То ще наблюдава за какво се харчат парите. Едновременно с това в него ще влизат и хора, които могат да намират допълнително финансиране. В него не бива да има хора, които се водят на заплата в академията, защото се получава конфликт на интереси. Другото, което предлагаме, е то да одобрява председателя на БАН. Аз се надявам, че в близките месец-два ще се приеме и Националната стратегия за научни изследвания, така че настоятелството ще трябва да следи и за това приоритетно да се финансират областите, залегнали в нея.
- Какво предвижда стратегията?
- В България трябва да се възстанови иновационният сектор, който загубихме през 90-те години. При парите, които отиват за научни изследвания, трябва да има градация - колко ще бъдат за фундаментални изследвания и колко - за иновации. Защото второто е нещото, което придава на пазара и много бързо носи добавена стойност. А истинските фундаментални изследвания вече се правят в международна мрежа - нали не си представяте например всяка страна да има свой собствен ЦЕРН? Ние предлагаме 15 на сто от публичните разходи за наука да отиват за фундаментални изследвания, а другото - за иновации. Много хора в колегията ще бъдат засегнати, защото не виждат сред приоритетите на стратегията своя институт, катедра или секция. Но тук става дума за друго - за това къде държавата ще концентрира своя интелектуален и финансов ресурс. Надяваме се стратегията да се приеме бързо, за да може приоритетните области да получат допълнително финансиране още следващата година.
- Там е предвидено връщане на учените ни от чужбина. Как ще стане това при ниските заплати, които държавата им дава?
- Както частните фирми си позволяват да дават добри заплати на специалисти, от които имат нужда, мисля, че и държавата съвсем открито може да заяви същата амбиция и да привлича учените ни отвън с по-високи заплати.
- Забави се много промяната в закона за висшето образование.
- Моята гледна точка леко се промени - аз вече мисля, че трябва да има един закон за науката и висшето образование. Готвим се да пристъпим към написването на такъв закон, а междувременно на първо време да променим действащия закон за висше образование. Ние вече имаме готов текст, който цели да развърже ръцете на университетите да привличат средства. Може да дадем на университетите предложение за няколко режима на управление и те да си изберат - дали ще бъдат, както и сега, с ректор, който се избира от общото събрание. Може да предпочетат разделение на властите - ректор, който се занимава с академичната част, и друг, който движи финансово-стопанската. Или да предпочетат силно настоятелство, което решава финансовите проблеми. Но главният проблем е качеството. Фактът, че голяма част от младите българи предпочитат чужди университети, показва, че те имат някаква претенция към нашето образование. Хубавото е, че ректорските ръководства вече осъзнават това, което се случва. Но аз съм позитивно настроен, защото на фона на образователния бюджет имаме добре спечелени европейски пари - 520 млн. лева. Там има средства и за млади учени, и за практики и стажове. Това означава, че ако ректорите си направят добре учебния план, тези пари ще влязат при тях.
В България вече се е появила една интелектуално гладна среда в университетите. Това показва, че имаме бъдеще. Аз не съм съгласен с оценките, че образованието ни е лошо. Не е така, винаги при различни измерители могат да се получат и лоши, и добри резултати.
- Измерителите ли са проблемът ни при изследването PISA, според което децата ни излязоха едни от най-неграмотните в света?
- Факт е, че българските ученици редовно заемат първи места в световни и европейски олимпиади и състезания. Те не могат да се появят случайно - цялото образование да е лошо, а само за тях да е добро. Факт е също, че когато отидат в чужди университети, по успех нашите винаги са в челната тройка. Проблемът ни с PISA е методологичен - нашата образователна система традиционно е ориентирана повече към натрупване на теоретични знания и тяхното възпроизвеждане. Куца ни функционалната грамотност - тоест практическото приложение на знанията. И тъй като нашите деца не са обучавани по тази система, те биват стресирани от въпросите. Независимо че имат знания, не са реактивни при даването на отговори. Но аз съм убеден в друго - те много по-бързо ще станат реактивни и ще завоюват по-предни позиции, защото в тях вече има натрупан огромен потенциал от знания.
Ще ви дам следния пример - във високия скок навремето се скачаше в един коремно-претъркалящ стил, който беше изместен от фосбъри. Представете си един лекоатлет, който е скачал в коремно-претъркалящ стил, а сега му кажеш "Скачай фосбъри". Той има нужда да се адаптира и отначало няма да има тези резултати, които е имал преди. Така и учениците имат нужда от период на преориентация. Новият образователен закон ще реши този въпрос.
- Кога най-сетне той ще стане факт?
- В момента правим съществени промени в държавните образователни изисквания. Така подготвяме разтоварването на децата от нови теоретични знания. Намаляваме съотношението на новия материал към упражненията. Сега то е 80 към 20, а трябва да го доведем до 60 към 40. Тоест усреднено с 50% намаляваме натоварването на децата, но в същото време те стават по-активен участник в процеса на добиване на знания.
- Много варианти се обсъждат за ваканцията на учениците. Ще ги зарадвате ли с есенна ваканция?
- Това е тема, която още обсъждаме. Но преобладава мнението, че тази радост ще се случи - децата имат право на нея. Около първи ноември може да има една малка ваканция, за да разделим срока на 2 части от по около два месеца. Това е най-дългият учебен срок, а освен това той затормозява и психологически, защото е най-тъмното време. Само не знам родителите как ще се справят с гледането на децата. Но пък ще имат здрави деца - по-добре е за няколко дни да се откъснат от училище и да си починат.
- Като египтолог как ще коментирате ставащото в Египет?
- Сърцето ме боли, като гледам какво се случва там. Много е лошо това, което се чува за разграбени паметници, защото наследството на Египет е част от културата на съвременния свят. Това, което се случва, е описано в текстове от края на 3 хилядолетие пр. Хр., когато отслабва централната власт и Египет изпада в ситуация, където бродещи тълпи от мародери плячкосват богати райони. Историята се повтаря. Не съм оптимист, че в близките дни ще се прекрати целият този процес. Притеснен съм от демона на разрушението...
- "Стандарт" прави допитване сред читателите за 30-те културно-исторически паметници, които да бъдат приоритетно финансирани. Какво според вас заслужава да бъде включено там?
- Ще започна с паметниците от Долината на тракийските царе, защото това, което е уникално за България, е тракийското наследство. Мадарският конник, естествено. Боянската църква - преди няколко години за пореден път бях изумен, когато отново се вгледах в тези лица и тяхното излъчване. Мина ми следната мисъл "Това не са лица на хора, които слушат чалга". Естествено, трябва да бъде включена "Баба Вида" в моя роден град. Несебър, Созопол, Рилският манастир задължително. София също трябва да влезе, защото тук са църквите "Света София" и "Свети Георги". Скалните манастири също, естествено, и Велико Търново, макар че там голяма част е реконструкция. Въпросът обаче е, че те трябва да бъдат включени в добра инфраструктура?.




Новини - теми













МВР-Варна към протестиращи: При повторен опит за затваряне на Аспарухов мост ще бъдат налагани глоби
Къде се нареждат варненските университети в класацията на МОН
Защитата на кмета Коцев внесе жалба срещу гаранцията от 200 000 лв.
Купуват 500 компостера, за да бъдат раздадени безвъзмедно на варненски домакинства
Нова порция горещи кадри на варненски пожарникари в благотворителен календар (снимки)
Варна отбелязва Никулден с военни ритуали, молебени и рибен курбан
Инициатива за размяна на дрехи и играчки предстои във Варна
Във Варна предстои благотворително събиране на стотинки
Синдикати, бизнес и правителство постигнаха консенсус по бюджета за 2026 г.
ГДБОП и ДАНС разбиха мащабна група за ДДС измами под надзора на Европейската прокуратура
Шаранът на варненската Рибна борса преди Никулден: от 10 до 15 лв./кг (снимки)
Какво ще бъде времето в събота по Черноморието?
Опасно видео: Младеж се движи с 300 км/ч по околовръстното в София
Полицията в Нова Зеландия откри яйце Фаберже, погълнато от крадец
Грабеж на метри от Второ РПУ във Варна: 34-годишен се сдоби с три досъдебни производства
Какво търсиха най-често хората по света в Google през 2025 г.
5 декември - свети Сава
АГ болница във Варна с благотворителна инициатива за нова апаратура
КЗП установи 84 продукта с необосновано повишени цени
Синдикатът на МВР: Животът на полицая не може да струва 5000 лв.
Германия гласува за връщане на доброволната военна служба










RSS Новини